Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Знае как да изключи генератора, без сградата да се взриви на парчета.

Тази отрезвяваща новина накара Аркадин да млъкне за известно време. Идир смени посоката и ги поведе по път, който заобикаляше външните стаи. Стигнаха първия детектор, засичащ движение. Червеното му око не светеше.

Отминаха го. Както и преди, Идир вървеше напред. Стигнаха една врата и той я отключи. Пред тях се проточи коридор, който завиваше първо наляво, а после надясно. Борн си спомни за камерите в голямата пирамида в Гиза. Пред тях се появи друга врата. Идир отключи и нея. Следваше друг коридор, този път по-къс и идеално прав. Не минаха покрай врати. Стените не бяха боядисани, само измазани в естествен, телесен цвят. Коридорът свърши пред трета врата. Тази беше от стомана. Минаха и през нея. Отпред се видяха неясните очертания на вита стълба, която се спускаше в мрака.

— Запали лампите! — нареди Аркадин.

— Тук, долу, няма електричество — каза Идир. — Само факли.

Аркадин замахна срещу него, но Борн го спря.

— Дръж го настрана от мен — рече Идир. — Той е побъркан.

Заслизаха по стълбата, която се виеше в мрака. На дъното Идир запали една тръстикова факла. Подаде я на Борн, а после бръкна в една ниша в стената, където имаше метален кош, пълен с факли. Запали още една.

— Къде са алармените системи? — попита Борн.

— Тук, долу, има твърде много животни — каза Идир.

Аркадин огледа голия под от лят бетон, който миришеше на прах и изсъхнали изпражнения.

— Какви животни?

Идир продължи напред. На трепкащата светлина помещението изглеждаше огромно. Не се виждаше нищо друго, освен пламъците от факлите в мрака. Димът стана по-гъст в бедната откъм въздух атмосфера. Изведнъж се озоваха в тесен коридор. След четиридесет крачки той започна да завива надясно. И тук в стените нямаше врати, бяха напълно гладки. Коридорът продължаваше да завива. Борн имаше усещането, че се намират в спирала с все по-тесни кръгове и предположи, че наближават центъра на сградата. Почувстваха се притиснати от някаква невидима тежест, която затрудняваше дишането им, като че ли се бяха гмурнали в дълбоко подземно езеро.

Накрая коридорът свърши и пред тях се откри помещение с приблизително петоъгълна форма, тъй като имаше пет страни. Чуваше се силно буботене като пулс на гигантско сърце. То изпълваше помещението и вибрациите раздвижваха сгъстения въздух.

— Ето го. — Идир посочи към нещо, което приличаше на масивен постамент в центъра на помещението. На него стоеше статуя на древния бог Баал от черен базалт.

Аркадин се извърна рязко към Идир:

— Що за щуротия е това?

Идир пристъпи към Борн.

— Генераторът е под статуята.

Аркадин презрително се усмихна.

— Всички тези идиотски глупости…

— Липсващата част от инструкциите е скрита вътре в статуята.

— Аха, това е друго нещо. — Аркадин се запъти към статуята, а Идир се приближи още повече до Борн.

— Съвсем очевидно е, че двамата се мразите — прошепна той. — Ако помръдне статуята, пластичен експлозив С-4, закрепен за генератора, ще се задейства след три минути. Дори аз няма да мога да го спра, но ще има достатъчно време да ви изведа от тук. Убий това животно, за да не навреди на сина ми.

Аркадин тъкмо посягаше към статуята. Борн усети как Идир затаи дъх, беше готов да побегне. Борн ясно видя този момент. Тъкмо него Супаруита и Танирт бяха предсказали по някакъв начин. Това беше моментът, в който силното му желание да отмъсти за смъртта на Трейси можеше да бъде удовлетворено. Моментът, в който двете борещи се помежду си личности в него най-накрая щяха да го разкъсат отвътре, моментът на собствената му смърт. Вярваше ли им? Нямаше ли в живота му нито един ясен момент? Всичко ли беше забулено в мъглата на неизвестното за живота, който не можеше да си спомни? Той можеше да прогони опасностите или да ги преодолее. Изборът, който трябваше да направи сега, щеше да е за постоянно и да го промени завинаги. Кого щеше да предаде — Аркадин или Идир? После осъзна, че тук няма място за никакъв избор, пътят пред него беше съвсем ясен, като че ли осветен от светлината на пълната луна.

Молбата на Идир беше хитро измислена, но нелогична.

— Леонид, спри! — извика Борн. — Ако мръднеш статуята, ще предизвикаш експлозия.

Протегнатата ръка на Аркадин замръзна във въздуха. Върховете на пръстите му бяха на сантиметри от статуята. Той извърна глава.

— Това ли ти каза този кучи син зад гърба ми?

— Защо го направи? — попита с отчаян глас Идир.