Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

„Искам да построя крепост“ — й беше казал той. А тя му беше отвърнала: „Не можеш да направиш нищо по-добро от това да следваш плана на Големия храм на Баал 31 31 Баал или Ваал — име на древен финикийски бог. — Бел.прев. . Той е най-голямата крепост, известна на човека.“ След като се запозна внимателно с това, което му бе начертала, той се съгласи и сам помагаше при строежа. Всяка дъска, всеки пирон, всеки метър арматура, всяко парче бетон бяха белязани с потта му. Къщата не беше построена за хора, а за нещо — за една идея, дори за един идеал, във всеки случай за нещо недостижимо и неясно. В този смисъл тя беше свещено място, също толкова свещено, колкото една джамия. Тя беше началото и краят на всички неща. Алфата и омегата на самия космос.

Идир разбираше това, но другите в „Северий Домна“ не го разбираха. За Бенджамин Ел-Ариан къщата беше Венерина мухоловка 32 32 Най-опасното от всички хищни растения. — Бел.прев. , а за Марлон Етана средство за постигане на цел. Във всеки случай, и за двамата къщата беше нещо мъртво, в най-добрия случай впрегатно животно. За тях тя не беше свещена, не бе врата към божественото. Те не разбираха, че Танирт беше избрала мястото, използвайки магическата формула, която притежаваше и за която той ламтеше. Веднъж я беше попитал на какъв език повтаря заклинанието си. Беше на угаритски. Каза, че на него са говорили алхимиците в двора на цар Соломон, който се намирал на мястото на днешна Сирия. По тази причина той беше поставил статуята в самия център на къщата — мястото, откъдето идваше нейната святост. Трябваше да я вкара вътре тайно, защото всяка статуя от този вид беше строго забранена от законите на шариата. И, разбира се, нито Бенджамин Ел-Ариан, нито Марлон Етана знаеха за съществуването й. Щяха да накарат да го погребат жив като еретик. Обаче Танирт го беше научила, че има древни сили — може би по-сполучливата дума бе мистерии, предхождащи религията, всички религии, дори юдаизма. Религиите са измислени от хората, опитващи се да се примирят с ужаса от смъртта. Танирт му беше казала, че произходът на мистериите е божествен, което няма нищо общо с представата на човека за Бог.

„Съществувал ли е Баал? — беше попитала риторично тя. — Съмнявам се. Но нещо е съществувало.“

Като се изключи вятърът, нощта беше тиха. Той знаеше, че те идват, обаче не знаеше откъде. Всички опити да бъдат проследени завършиха с провал, който според него не беше неочакван. От друга страна, имаше и нещо хубаво. Тримата придружители на Аркадин бяха неутрализирани със загубата на четирима от неговите хора. Тези руснаци бяха свирепи бойци. Не че имаше кой знае какво значение. Аркадин нямаше да може да влезе, независимо какво щеше да опита. Всички къщи имат слаби места, които могат да послужат за проникване в тях — канализация, дренажи или мястото, където влиза електрическата инсталация. Тъй като тази къща не беше предназначена за хора, тя нямаше канализация. Нямаше нито отопление, нито охладителна система, нито хладилници, нито пещи, които да хабят електричество. Цялата електрическа система се захранваше от гигантски генератор в една затворена стая вътре. В къщата направо нямаше откъде да се мине, за да се влезе в нея, без да се задействат различните аларми, които пък от своя страна щяха да задействат други охранителни мерки.

Синът му Бадис беше поискал да дойде, но, разбира се, Идир не пожела и да чуе за това. Бадис още питаше за Танирт, макар че на единадесет години беше достатъчно голям, за да знае, че не би трябвало. Бадис си спомняше само времето, когато Танирт обичаше баща му, или поне казваше, че го обича. Сега тя предизвикваше у Идир проникващ до костите ужас, който смущаваше нощите му, пречеше му да спи, прогонвайки съня с неописуеми кошмари.

Нещата бяха тръгнали на зле, когато той поиска тя да се ожени за него, а Танирт му отказа.

— Това е, защото не вярваш, че те обичам, нали?

— Знам, че ме обичаш.

— Заради сина ми е. Мислиш, че тъй като обичам сина си повече от всичко друго, не мога да те направя щастлива.

— Не е заради сина ти.

— Тогава за какво?

— Щом като трябва да питаш, никога няма да разбереш — беше му отвърнала тя.

Точно в този момент той допусна фаталната грешка. Беше я сбъркал с други жени. Опита се да я накара да се подчини, но колкото повече я заплашваше, толкова повече тя като че ли се извисяваше, докато изпълни цялата му гостна, задушавайки го с присъствието си. Задъхан, той беше избягал от собствения си дом.