Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Приближаваме края на пътя — каза той.

Сорая не отговори. Не беше произнесла и дума през цялото пътуване в колата.

— Имаш ли да кажеш още нещо?

Тонът му беше преднамерено подигравателен, но тя само му се усмихна и погледна през прозореца. Тази рязка промяна в поведението й го разтревожи, но не беше сигурен как да постъпи. Не можеше да я прелъсти, нито пък да я изнасили. Какво оставаше?

После с крайчеца на окото си видя високата фигура — прекалено висока за бербер — с халат на черни и кафяви райета. Качулката на халата закриваше лицето, но когато колата мина покрай него, Аркадин видя, че човекът няма някакъв физически дефект. Мъжът се движеше с походката на Озеров, но как беше възможно да е той?

— Сорая, виждаш ли онзи мъж с халата в черно и кафяво?

Тя кимна.

Той спря колата.

— Слез и го заприказвай. Направи каквото ти дойде наум. Искам да разбереш дали е руснак и ако е, дали името му е Озеров. Вячеслав Германович Озеров.

— И?

— Ще остана тук и ще наблюдавам. Ако е Озеров, дай ми знак — рече той, — за да мога да го убия.

Тя го погледна със загадъчна усмивка.

— Питах се кога ще го видя отново.

— Какво?

— Гневът ти.

— Не знаеш какво е направил Озеров, не знаеш на какво е способен.

— Няма значение. — Тя отвори вратата и излезе. — Видях ти на какво си способен.

Сорая внимателно си пробиваше път през гъмжащата от хора улица към високия мъж с качулката. Знаеше, че най-важното за нея е да запази спокойствие и да бъде нащрек. Аркадин вече я беше надхитрил веднъж, нямаше намерение да го допусне отново. На няколко пъти по време на пътуването в колата към Тинерир имаше моменти, в които според нея би могла да се опита да избяга, но не го беше сторила по две причини. Първо, защото не беше съвсем уверена, че може да надхитри Аркадин, а втората и по-важната — че се беше зарекла да не изоставя Джейсън. Беше спасявал неведнъж живота й. Независимо какви злонамерени истории се разказваха за него в ЦРУ, тя знаеше, че може да разчита на него за всичко и във всичко. Сега, когато животът му беше в непосредствена опасност, нямаше да избяга и да се скрие. Нещо повече, трябваше да направи нещо, за да промени конкретните планове на Аркадин.

Приближи се до мъжа и го заговори на египетски арабски. Първоначално той не й обърна внимание. Възможно беше да не я е чул сред врявата на улицата или си е помислил, че говори на някой друг. Тя заобиколи, за да може да застане срещу него, и го заговори отново. Той продължи да държи главата си леко наведена и не отговори.

— Нужна ми е помощ. Разбирате ли английски? — попита Сорая.

Когато той поклати глава, тя сви рамене, обърна се и се накани да се отдалечи. После рязко се извърна и каза на руски:

— Познах ви, Вячеслав Германович. — Той вдигна глава. — Не сте ли колега на Леонид?

— Вие приятелка на Аркадин ли сте? — Гласът му беше плътен и дрезгав, сякаш имаше нещо в гърлото, което не можеше да преглътне напълно. — Къде е той?

— Ето там. — Тя посочи колата. — Седи зад волана.

Всичко стана изведнъж. Сорая отстъпи назад, а Озеров рязко се обърна и полуприклекна. Под халата имаше скрит автомат „Калашников“. С едно плавно движение го вдигна, прицели се и стреля по колата. Хората се разкрещяха и се разбягаха във всички посоки. Озеров продължи да стреля, като напредваше напряко през улицата и се приближаваше все повече към колата, която се тресеше от засипващите я куршуми.

Когато се изравни с нея, спря. Опита се да отвори вратата откъм шофьора, но тя беше изкривена и не се помръдна. Изруга, обърна автомата и използва приклада, за да избие каквото беше останало от прозореца. Надникна вътре. Беше празна.

Извърна се и насочи автомата срещу Сорая.

— Къде е той? Къде е Аркадин?

Тя видя как Аркадин се измъкна изпод колата, изправи се и обви с ръка врата на Озеров. Дръпна го назад с такава сила, че той падна на земята. Озеров се опита да стовари приклада в ребрата на Аркадин, но той избегна атаката. Като въртеше насам–натам глава, Озеров се помъчи да се измъкне от хватката на Аркадин. Докато се опитваше, маската започна да се смъква. Забелязал това, Аркадин я дръпна и откри подутото, ужасно обезобразено лице под нея.

Сорая прекоси опустялата улица и се приближи бавно към двамата противници. Озеров пусна автомата и измъкна страховит кинжал. Сорая забеляза, че кинжалът е извън полезрението на Аркадин и той не знаеше, че Озеров се кани да го забие между ребрата му.

Аркадин, погълнат от схватката на живот и смърт с омразния си враг, вдъхна вонята, която сякаш се носеше от открита помийна яма, но после осъзна, че идва от Озеров. Като че ли хората, които той беше убил, се бяха измъкнали изпод пръстта и бяха се увили около него като дълбоко вкоренени лози. Озеров сякаш се разлагаше отвътре. Аркадин го притисна още по-силно, докато той се опитваше да се съпротивява и да търси начин да се измъкне. Веднъж вкопчили се един в друг, никой от тях не отслабваше хватката, като че ли тази епична борба беше на един човек, превърнал се в двама. Двама души, които се мъчеха да надделеят, сражаващи се на ръба на пропастта с невероятна и безразсъдна ярост. Конфликтът не беше само срещу миналите престъпления на Озеров, но и срещу нечовешкото минало на Аркадин, едно минало, което той всекидневно се опитваше да прогони от главата си и да го погребе колкото може по-дълбоко. И въпреки това то продължаваше да се надига от гроба.