Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Предвестникът — този мъж Аркадин — ще пристигне в Танирт с човека, който ще те убие. Той е някой, когото познаваш, може би много добре. Това е жена.

— Мойра? Името й Мойра ли е?

Танирт поклати глава.

— Една египтянка.

— Сорая! Това… това изглежда невъзможно.

Танирт се усмихна със загадъчната си усмивка.

— Това е гатанката, Борн. Един от вас не може да повярва, че е възможно. Обаче другият знае, че е.

За пръв път, откакто се помнеше, Борн се почувства напълно безпомощен.

— И какво трябва да направя аз?

Танирт взе ръката му в своята.

— От това как ще реагираш, какво ще направиш, ще се реши дали ще живееш, или ще умреш.

— Честит рожден ден — каза М. Еръл Данзигер, когато се свърза с Бъд Холидей по телефона.

— Рожденият ми ден беше преди месеци — отвърна министърът на отбраната. — Какво искаш?

— Чакам ви долу в колата си.

— Зает съм.

— Не и за това.

В гласа на Данзигер имаше нещо, което възпря Холидей да го наругае. Обади се на секретаря си и му каза, че го няма за никого през следващия един час. После грабна палтото си и заслиза надолу по стълбите. Когато мина през територията на Белия дом, стражите и агентите от Сикрет Сървис почтително му кимнаха. Той се усмихна на някои, чиито имена знаеше.

Когато влезе в колата на Данзигер, каза:

— Надявам се новината наистина да си струва.

— Доверете ми се — отвърна Данзигер. — Наистина е така.

Двадесет минути по-късно колата спря на авеню „Масачузетс“ 1910. Данзигер, който седеше откъм тротоара, излезе и отвори вратата за шефа си.

— Сграда двадесет и седем? — попита Холидей, когато двамата с Данзигер тръгнаха нагоре по стъпалата на модерните сгради в Главния здравен комплекс. — Кой е умрял? — В сграда 27 се намираше кабинетът на главния съдебен лекар.

Данзигер се засмя.

— Един ваш приятел.

Минаха през две нива на сигурност и слязоха с огромния, облицован с неръждаема стомана асансьор до приземния етаж. В асансьора вонеше на белина и на друга отблъскваща сладникава миризма, която Холидей с погнуса разпозна.

Очакваха ги. Един помощник на главния съдебен лекар — слаб мъж с очила, нос като човка и сърдито изражение, им кимна и ги поведе през студеното помещение. Спря пред една от редицата врати от неръждаема стомана, отвори я и извади отвътре труп на носилка. Лицето му беше покрито с чаршаф. По знак на Данзигер служителят отдръпна чаршафа.

— Пресвета Дево, Майко божия! — възкликна Холидей. — Това Фредерик Уилърд ли е?

— Той самият. — Данзигер изглеждаше така, като че ли всеки миг ще заподскача от радост.

Холидей направи крачка по-близо. Извади малко огледалце и го поднесе под ноздрите на Уилърд.

— Не диша. — Обърна се към помощник съдебния лекар. — Какво, по дяволите, му се е случило?

— На този етап е трудно да се каже — отвърна той. — Трябва да се проверят твърде много неща за твърде кратко време.

— Накратко! — прекъсна го Холидей.

— Мъчение.

Холидей не можа да се сдържи да не се засмее. Погледна Данзигер.

— Ужасно смешно, нали?

— И на мен така ми се стори.

В този момент смартфонът на министъра на отбраната иззвъня. Той го извади и го погледна. Викаха го в Белия дом.

Вместо в Овалния кабинет президентът беше във Военния, три нива под Западното крило. По стените на помещението имаше огромни компютърни екрани, а в центъра овална маса, снабдена с всички атрибути на дванадесет виртуални офиса.

Когато Бъд Холидей пристигна, президентът водеше съвещание със съветника по въпросите на националната сигурност Хендрикс и с Брей и Файндлей, оглавяващи съответно ФБР и Министерството на вътрешната сигурност. От строгите им изражения можеше да се заключи, че е възникнала извънредна ситуация.

— Радвам се, че успя да дойдеш, Бъд — каза президентът и посочи на Холидей един стол от другата страна на масата.

— Какво се е случило? — попита министърът на отбраната.

— Стана една работа — каза Файндлей — и ни е нужен съветът ти как да процедираме.

— Терористично нападение срещу някоя от базите ни в чужбина ли?

— По-близо до дома — рече Хендрикс, очевидно поемайки нещата в свои ръце. Той обърна една папка, която лежеше пред него, плъзна я през масата към Холидей и разпери ръце: — Моля.

Холидей разтвори папката и пред очите му се изпречи снимка на Джалал Есай. Запази пълно спокойствие и със задоволство видя, че ръката му не трепери, когато започна да обръща страниците на папката.