Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Не ме изкушавай.

Тя рязко се обърна.

— Страстта ти е към мъже, а не към жени.

Той продължи да я гледа гневно, без да се помръдне.

— Ти получаваш удоволствие от това да убиваш мъже и да прелъстяваш жени. Но да изнасилваш? Би се замислил повече от мен, ако трябва да изнасилиш жена.

Споменът го върна към неговия роден град Нижни Тагил, където за кратко беше станал член на бандата на Стас Кузин, която забираше момичета от улиците за ужасния бардак на боса. Нощ след нощ чуваше писъците и крясъците на момичетата, докато ги изнасилваха и биеха. Накрая беше убил Кузин и половината от бандата му.

— Изнасилването е за животните — каза с дрезгав глас той. — Аз не съм животно.

— Това е животът ти — борбата да си мъж, а не животно.

Той извърна поглед встрани.

— „Тредстоун“ ли направи това от теб?

Аркадин се засмя.

— „Тредстоун“ беше най-малкото. Причината е във всичко, което се случи преди, всичко, което се опитвам да забравя.

— Любопитно. За Борн е тъкмо обратното. Той се мъчи да си спомни.

— Тогава е щастлив човек — изръмжа Аркадин.

— Много жалко, че сте врагове.

— Бог ни е направил такива. — Аркадин взе оръжието от нея. — Един бог на име Александър Конклин.

— Знаеш ли как да умреш, Борн? — прошепна Танирт.

Ти си роден в деня на Сива: последният ден от месеца, което е едновременно и край, и начало. Разбираш ли? Орисан си да умреш и да се родиш отново. — Това му беше казал само преди дни в Бали Супаруита.

— Веднъж вече умрях — каза той — и се преродих.

— Плът, плът, само плът — прошепна тя. А после добави: — Това е различно.

Танирт го каза така убедително, че той го усети с всяка фибра на тялото си. Наведе се към нея, примамливостта на бедрата и гърдите й го привличаше в нейната орбита.

Той поклати глава.

— Не разбирам.

Ръцете й го хванаха и го придърпаха още по-близо.

— Има само един начин да се обясни. — Тя се обърна и го въведе обратно в сладкарницата. В най-отдалечения ъгъл отмести няколко благоуханни бали и се откри дървена стълба, покрита с прах и кристалчета палмова захар. Изкачиха се на по-горен етаж, който до неотдавна е бил нечие жилище. Ако се съди по афишите за филми и портретите на рок звезди по стените, там беше живяла дъщерята на собственика. Тук беше по-светло. През прозорците нахлуваше ослепителна слънчева светлина. Обаче беше и горещо като в пещ. Това като че ли не направи никакво впечатление на Танирт.

Когато застана по средата на пода, тя се обърна към него:

— Кажи ми, Борн, в какво вярваш?

Той не отговори.

— В Бог, в съдбата, в някое от тези неща?

— Вярвам в свободната воля — каза накрая той. — В способността да правиш собствения си избор, без намеса нито от страна на организации, нито на съдбата, нито на който и да било друг.

— С други думи, ти вярваш в хаоса, защото човекът не контролира нищо в тази вселена.

— Това би означавало, че съм безпомощен, а аз не съм.

— Значи нито редът, нито хаосът. — Тя се усмихна. — Твоят път е специален, път, по който никой преди теб не е вървял.

— Не съм сигурен, че бих се изразил така.

— Разбира се, че не си. Ти не си философ. Как би могъл?

— И къде води той? — попита Борн.

— Винаги войник, винаги нетърпеливият войник — каза Танирт. — До смъртта. Води до характера на твоята смърт.

— Със смъртта животът свършва — каза Борн. — Какво друго може да се знае за нейния характер?

Тя отиде до един от прозорците и го отвори.

— Кажи ми, ако обичаш, колко от враговете можеш да видиш?

Борн застана до нея, усещайки силната й топлина, като че беше двигател, който работи на пълни обороти от дълго време. От това високо място той виждаше доста улици и хора по тях.

— Някъде между трима и деветима. Трудно е да се каже с точност — рече след няколко секунди той. — Кой ще ме убие?

— Никой от тях.

— Тогава ще бъде Аркадин.

Танирт рязко вдигна глава.

— Аркадин ще бъде предвестникът, но не той ще те убие.

Борн се обърна към нея.

— Тогава кой?

— Борн, ти знаеш ли кой си?

Вече беше прекарал доста време с нея и знаеше, че не трябва да отговори.

— Нещо се е случило с теб — каза Танирт. — Бил си един човек, а сега сте двама.

Тя сложи длан върху гърдите му и сърцето му като че ли за миг престана да бие, или по-скоро прескочи. Той леко ахна от изненада.

— Тези двама души са несъвместими… във всяко отношение. Затова вътре в теб има борба, борба, която ще доведе до смъртта ти.

— Танирт…

Тя вдигна ръката си от гърдите му и той се почувства така, сякаш беше потънал в тресавище.