Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Когато се увери, че се контролира напълно, вдигна очи.

— Защо се интересуваме от този човек?

— Имаме информация, която го свързва с измъчването и убийството на Фредерик Уилърд.

— Доказателства?

— Засега няма такива — отвърна Файндлей.

— Обаче имаме всички основания да смятаме, че скоро ще се появят — рече Хендрикс.

— Да не искате аз да ви ги дам? — сопна се с нескрит сарказъм Холидей.

— Смущаващото, господин министър, е, че този човек Есай е убягнал от вниманието ни, въпреки че представлява явна заплаха за националната сигурност — обади се отново Файндлей.

Холидей потупа папката.

— Тук има информация за Есай, която е била налице от години. Как не сме могли да…?

— Точно на този въпрос ни е нужен отговор, Бъд — каза президентът.

Холидей рязко вдигна глава.

— Имах предвид кой е източникът на тази информация?

— Очевидно не е от твоето ведомство — каза Брей.

— Нито от твоето — контрира Холидей. Вгледа се поотделно в лицата на останалите. — Да не би да искате да припишете това недоглеждане на моите хора?

— Не е било недоглеждане — каза Файндлей. — Поне не и от наша страна.

— Нито пък от наша, мамка му — рече Брей.

В стаята настъпи напрегнато мълчание, което накрая беше нарушено от президента:

— Бъд, мислехме, че ще си по-сговорчив.

— Пред лицето на доказателството — добави Хендрикс.

— Доказателство за какво? — сопна се Холидей. — Няма нищо, което да обяснявам и за което да се извинявам.

— Вие ми дължите по сто долара — каза, подсмихвайки се, Брей.

Холидей го изгледа с открита ненавист.

Хендрикс вдигна телефона, каза няколко думи в микрофона и остави слушалката.

— За бога, Бъд — рече президентът, — правиш нещата дяволски трудни.

— Какво е това? — Холидей стана от стола. — Инквизиция ли?

— Е, не си помагаш много — рече с явна тъга президентът. — Последна възможност.

Застанал неподвижен като статуя на ветеран от войната, Холидей стисна гневно зъби.

После вратата на Военния кабинет се отвори и вътре влязоха близначките Мишел и Манди. Очите им гледаха присмехулно. Към него.

„Господи — каза си той. — Боже господи!“

— Седнете, господин министър.

Гласът на президента беше така изпълнен с едва сдържан гняв и възмущение от предателството му, че Холидей усети да го полазват тръпки по гърба. Подчини се със свито сърце.

Пред него се простираше дълъг, унизителен път на позор и провал. Докато слушаше направените записи на разговорите му с Джалал Есай в тайния апартамент, той се запита дали ще има смелостта да се оттегли в някое тихо, уединено място и да си пръсне мозъка.

Озеров пристигна в Мароко с лице, увито в бинтове. В Маракеш намери магазин, където му взеха восъчен отпечатък и по него му направиха латексова маска, бледа като звездна светлина, която да пасва на съсипаното му лице. Ужасяващата й студена неподвижност прикриваше бушуващата мъка под нея, но той беше благодарен за анонимността, която му осигуряваше. Купи си халат на черни и кафяви райета с качулка, за да скрие главата си и горната част на лицето. Тя хвърляше дълбока сянка върху останалата част от лицето му.

Хапна набързо, като гълташе храната, без да усеща вкуса й, веднага взе кола под наем и даде маршрута. После се отправи към Тинерир.

Идир Сифакс обхождаше бавно и методично къщата в центъра на Тинерир. Придвижваше се в тъмното като привидение, безшумно и леко като въздух. Беше роден и отрасъл във Високите Атласки планини на Куарзазаде Свикнал бе със зимния студ и снега и го знаеха като човека, който докарва лед в пустинята, което означаваше, че е нещо специално. Местните бербери се страхуваха от него също като от Танирт.

Идир беше строен и мускулест, с широка уста, пълна с големи, бели зъби, и нос, подобен на носа на кораб. Главата и вратът му бяха увити в традиционната синя берберска шамия и носеше роба на сини и бели квадрати.

Отвън къщата приличаше на съседните. Но вътре беше построена като крепост. Стаите представляваха помещения, подобни на гнезда, които предпазваха централната кула на крепостта. Стените бяха от солиден бетон, подсилен със стоманена арматура, вратите от твърдо дърво, с близо петсантиметрови метални листове по средата, които ги правеха непробиваеми дори при стрелба с полуавтоматични оръжия. Имаше две отделни електронни охранителни системи, през които трябваше да се премине: детектори за движение във външните помещения и инфрачервени детектори за топлина във вътрешните.