Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Ако имаш предвид някъде като в ада, да, мога.

Борн се засмя.

— Имах предвид нещо не чак толкова фатално. Някое място, да речем в Мароко.

Карпов отпи глътка чай, който отчаяно се нуждаеше от захар.

— Мога ли да попитам защо искаш Озеров да отиде в Мароко?

— Като примамка, Борис. Възнамерявам да пипна Аркадин.

Карпов си спомни пребиваването си в Сонора, сделката си с Аркадин и го прибави в списъка на президента Имов и Виктор Черкезов. Беше обещал на Аркадин да му даде възможност да си отмъсти на Озеров, но майната му. „Твърде стар съм и твърде проклет да съм задължен прекалено много на толкова опасни хора — помисли си той. — Един по-малко е стъпка към отърваването от всичките.“

После погледна към Дакаев, връзката с Дмитрий Маслов и следователно и с Вячеслав Озеров. След това, което току-що му беше минало през главата, Карпов не се съмняваше, че човекът с готовност щеше да направи всичко, което му каже.

— Разкажи ми подробно какво искаш да бъде направено. — Докато го слушаше, Карпов доволен се усмихна. Когато Борн свърши, той се засмя: — Джейсън, приятелю, какво не бих направил за теб!

Малко след като слънцето изгря, всички бяха толкова потни, че им се прииска да влязат във водата. В манастира Аркадин даде на Мойра и Сорая фланелки с къси ръкави, които им бяха прекалено големи. Той беше по шорти за сърф, които му стигаха до коленете. Тялото му от кръста нагоре и ръцете бяха направо музей за татуировки и ако се тълкуваха правилно, проследяваха кариерата му в групировката.

Тримата нагазиха във водата, теглени навътре и блъскани назад от вълните, които връхлитаха върху златистия пясък. Небето беше все още розово, тук–там избледняващо до цвят на масло. Чайките кръжаха над главите им, а по краката и глезените ги пощипваха дребни рибки. Водата се надигаше срещу тях и ги блъсваше в лицата, а те се смееха като деца от радост, че са ги оставили да си играят на воля в океана.

След като премина отвъд линията на прибоя, на Мойра й се стори странно, че Аркадин продължаваше да се гмурка, за да търси мидени черупки, вместо да гледа гърдите й, които прозираха през мократа фланелка, особено след начина, по който беше танцувал с нея в бара. От кодирания разговор със Сорая беше успяла да научи твърде малко за задачата й, преди Аркадин да ги прекъсне с тъпия си виц.

Докато той продължаваше да търси черупки, тя тръгна след Сорая, за да види дали ще могат да разговарят за малко. Гмурна се в една идваща насреща й вълна и заплува към мястото, където Сорая се беше отпуснала във водата по гръб, но нещо я хвана за глезена и я дръпна назад.

Изви рязко тялото си и погледна назад. Аркадин я държеше. Блъсна го с длани в гърдите, но той не помръдна и я придърпа още по-близо до себе си. Мойра се изхвърли над водата и се озова лице в лице с него.

— Какво си мислиш, че правиш? — каза тя, изтривайки водата от лицето си. — Така не мога да се изправя.

Той веднага я пусна.

— Вече ми стига и съм гладен.

Мойра се обърна и извика на Сорая, която престана да се носи по гръб, обърна се и заплува.

— Отиваме на закуска — каза Мойра.

Двете жени тръгнаха през вълните, а Аркадин вървеше непосредствено зад тях. Стигнаха линията на най-високия прибой. Пред тях се виждаха хълмчета сух пясък, когато Аркадин рязко се наведе. С острия ръб на черупката сряза сухожилията зад лявото коляно на Мойра.

Селцето Уитни в Оксфордшир се намираше на дванадесет мили западно от Оксфорд, на брега на река Уиндръш. Тук липсваха само хобити и орки 28 28 От романа „Властелинът на пръстените“ на Дж. Толкин. — Бел.прев. .

Борн потегли от Лондон с кола под наем. Следобедът беше хладен и сух, а слънцето пробиваше от време на време през носещите се по небето облаци. Не беше излъгал Питър Маркс. Смяташе на всяка цена да отиде в Тинерир. Но първо трябваше да свърши нещо.

Базил Бейсуотър живееше в къщичка със сламен покрив, точно като в романа на Толкин. Тя беше със странни кръгли прозорци и с цветни лехи покрай покритата с бял чакъл алея за коли, която водеше към входната врата. Вратата беше дървена и масивна с чукче във формата на лъвска глава в центъра. Борн го използва.

След няколко секунди един мъж, доста по-млад, отколкото очакваше, отвори вратата.

— Да? С какво мога да ви помогна? — Имаше дълга коса, сресана право назад от широкото му чело, черни, внимателни очи и масивна брадичка.

— Търся Базил Бейсуотър — каза Борн.

— Той е пред вас.