Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

„Трябваше да съм американец“ — помисли си той и изтри устните си с опакото на ръката. Но той беше патриот, обичаше Русия. Жалко, че Русия не обичаше него. Русия беше безмилостна любовница, безсърдечна и жестока. Трябваше да съм американец. Измисли си мелодия и си затананика тази фраза като приспивна песен. Това му помогна да се почувства малко по-добре. Съсредоточи се върху разправата с Маслов и как да реорганизира ФСБ-2, когато Имов го назначи за директор.

Първата му задача обаче беше да се разправи с трите къртици вътре във ФСБ-2. Въоръжен с имената, изплюти от Букин, той паркира колата пред сградата от деветнадесети век, където се помещаваше ФСБ-2, и тръгна тежко нагоре по стълбите. Знаеше в кои дирекции работят къртиците. В асансьора извади пистолета си.

Нареди на първата къртица да излезе от кабинета си. Когато човекът не се подчини, Карпов размаха пистолета пред лицето му. Отвсякъде силоваците изпълзяха от кабинетите си, техните секретарки и помощници вдигнаха глави от бумагите, за да проследят развиващата се пред очите им драма. Събра се тълпа, което беше още по-добре за Карпов. Влачейки първата къртица след себе си, той отиде до втория кабинет. Мъжът вътре говореше по телефона, обърнат с гръб към вратата. В момента, в който се извърна, Карпов стреля в главата му. Първата къртица се сви, когато жертвата полетя назад с разперени ръце, а телефонът отхвръкна и се удари в дебелото стъкло на прозореца. Жертвата падна на пода, оставяйки зад себе си интересна абстрактна картина от кръв, мозък и кости върху стъклото. Когато изумените силоваци се струпаха на входа, Карпов започна да прави снимки с джиесема си.

После си проправи път през развълнуваната тълпа и подкара разтрепераната първа къртица до следващата спирка един етаж по-горе. Докато стигнат там, новината се беше разпространила и те бяха посрещнати с напрегнато мълчание от група силоваци.

Когато видя Карпов да влачи жертвата си към кабинета на третата къртица, полковник Лемтов се промъкна през тълпата и застана отпред.

— Полковник Карпов, какво означава това своеволие?

— Махни се от пътя ми, полковник. Няма да повтарям два пъти.

— Кой сте вие, че…

— Аз съм изпратен от президента Имов — каза Карпов. — Обади се в кабинета му, ако искаш. Още по-добре ще е да се обадиш на Черкезов.

После използва къртицата като таран, за да изблъска полковник Лемтов. Третата къртица, Дакаев, не беше в кабинета си. Карпов тъкмо се канеше да се обади на охраната, когато ужасената секретарка му каза, че шефът й председателства една среща. Тя посочи конферентната зала и Карпов отведе жертвата си там.

Около голяма правоъгълна маса бяха насядали дванадесет мъже. Дакаев седеше начело на масата. Тъй като беше шеф на дирекция, щеше да е по-ценен жив, отколкото мъртъв. Карпов блъсна първата къртица в масата. Всички, с изключение на Дакаев, отдръпнаха столовете си колкото може по-далеч. Самият Дакаев остана в положението, в което беше, когато Карпов нахълта вътре, с ръце опрени върху масата. За разлика от Лемтов не изрази възмущение, нито се смути. Карпов разбра, че Дакаев беше напълно наясно какво става.

Това трябваше да се промени. Карпов помъкна първата къртица покрай масата, като събаряше листове, писалки и чаши с вода, докато го изправи пред Дакаев. После се вгледа в очите му и притисна дулото на пистолета си в тила на първата къртица.

— Моля ви — каза жертвата му и се напика в гащите.

Карпов натисна спусъка. Главата на първата къртица се блъсна в масата, подскочи веднъж и падна сред локва от собствената му кръв. Капки кръв опръскаха костюма, ризата, вратовръзката и гладко избръснатото лице на Дакаев.

Карпов го подкани с пистолета си.

— Стани!

Дакаев се изправи.

— И мен ли ще застреляш?

— Може би. — Карпов го сграбчи за вратовръзката. — Зависи изцяло от теб.

— Разбирам — рече Дакаев. — Искам имунитет.

— Имунитет ли? Ще ти дам аз един имунитет. — Карпов го удари по главата с дулото на пистолета.

Дакаев политна настрани и се блъсна в един силовак, който седеше парализиран от ужас в стола си. Карпов се наведе над Дакаев, който лежеше подпрян на стената.

— Ще ми кажеш всичко, което знаеш за работата си и хората, с които имаш връзка — имена, места, дати, абсолютно всичко, независимо колко незначително може да изглежда, — а после ще реша какво да правя с теб.

Той изправи Дакаев на крака.

— Останалите продължавайте да си гледате проклетата работа.