Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Куарзазате.

— От кого получава заповеди Уилърд, от Есай или от „Северий Домна“?

— За момента това няма значение — отговори Борн. — Аз бих заложил на „Северий Домна“. Съмнявам се, че Есай е в състояние да накара Министерството на правосъдието да арестува Лис.

— Защото Есай е скъсал със „Северий Домна“ ли?

Борн кимна.

— Което прави ситуацията още по-интересна. — Той зави наляво, а после надясно. Движеха се по улица със спретнати бели къщи в стил крал Джордж от двете страни. Един скай териер, старателно душейки следите, водеше господаря си по тротоара. Докторът живееше през три къщи. — Не се случва често противниците ми да се хванат за гушите.

— Доколкото разбирам, каниш се да отидеш в Тинерир въпреки опасността. Едва ли си стигнал лесно до това решение.

— Ти също си изправен пред трудно решение — каза Борн. — Ако искаш да останеш в този бизнес, Питър, ще трябва да се върнеш във Вашингтон и да се погрижиш за Уилърд. В противен случай по един или друг начин накрая той ще унищожи и теб, и Сорая.

Фредерик Уилърд знаеше за „Белите рицари“. Знаеше го от известно време, откакто беше започнал да прави собствено досие на министъра на отбраната Бъд Холидей. Той притежаваше онази арогантност, която твърде често става причина високопоставени мъже като него да паднат в калта като най-обикновени ратаи, изкарващи с мъчителен труд прехраната си. Мъже като Холидей така свикваха с могъществото си, че започваха да си мислят, че са над закона.

Уилърд беше станал свидетел на срещите на Бъд Холидей с господина от близкоизточен произход, за когото по-късно научи, че се казва Джалал Есай. Когато се срещна с Бенджамин Ел-Ариан, вече разполагаше с тази информация. Не знаеше дали Ел-Ариан е осведомен за връзката им, но нямаше намерение да му казва. Някои сведения трябва да се споделят само с подходящия човек.

А този човек се беше появил тъкмо навреме, ограден от телохранителите си като римски император.

М. Еръл Данзигер се приближи до мястото, където седеше Уилърд, и се вмъкна в старото сепаре. Петната и драскотините по тапицерията от изкуствена кожа показваха, че тук бяха седели клиенти в продължение на десетилетия.

— Това си е направо клоака — каза Данзигер. Приличаше на човек, който иска да надене презерватив върху цялото си тяло. — Паднал си много ниско, откакто ни напусна.

Седяха в един от много старите снекбарове встрани от магистралите, които свързваха Вашингтон с Вирджиния. Посещаваха ги само пияндета над определена възраст, с увредени черни дробове. Всички останали ги отбягваха заради отблъскващия вид. Заведението вонеше на вкисната бира и на остаряло с месеци олио за пържене. Беше невъзможно да се каже в какъв цвят бяха боядисани стените му. От един стар мюзикбокс звучаха изпълнения на Уили Нелсън и Джон Мелънкемп, но никой не танцуваше, а и не слушаше, ако се съдеше по лицата на посетителите. Някой в дъното на бара изохка.

Уилърд потри ръце.

— Какво да ви поръчам?

— Искам да се махна оттук — рече Данзигер, като се стараеше да диша колкото е възможно по-малко. — Колкото по-скоро, толкова по-добре.

— В радиус от една миля от тази помийна яма няма да видим никой, който ни познава или би ни разпознал — рече Уилърд. — Можете ли да измислите по-добро място за срещата ни?

Данзигер направи кисела физиономия.

— Да не се бавим повече, човече.

— Имате проблем — каза Уилърд без по-нататъшни предисловия.

— Имам много проблеми, но те не са твоя работа.

— Не избързвайте толкова.

— Слушай, ти си вън от ЦРУ, което означава, че си никой. И аз не знам защо се съгласих да се срещна с теб, може би като признание за миналите ти заслуги. Обаче сега виждам, че съм си пропилял времето.

Уилърд не се засегна и не смени темата.

— Този конкретен проблем засяга шефа ви.

Данзигер се отдръпна назад, като че ли се стараеше да стои колкото може по-далеч от Уилърд.

Той разпери ръце.

— Искате ли да ме изслушате? Ако не, свободен сте да си вървите.

— Продължавай.

— Бъд Холидей има, нека го кажем, нерегламентирана връзка с един човек на име Джалал Есай.

Данзигер настръхна.

— Да не би да се опитваш да намекваш, че…

— Спокойно. Връзката им е строго делова.

— Това какво ме засяга?

— Много — рече Уилърд. — Есай е отрова за него, а и за вас. Той е член на една организация, известна като „Северий Домна“.

— Никога не съм я чувал.

— Много малко хора знаят за нея. Обаче някой в „Северий Домна“ е накарал Министерството на правосъдието да се занимае отново с Оливър Лис и да го тикне в ареста, докато трае разследването.