Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

В този миг Аркадин забеляза Мойра. Намръщи се, изкачи се по стълбата. Веднага след като се прехвърли през борда на яхтата, извади 9-милиметров глок и го насочи към корема й.

— Коя, по дяволите, си ти? — попита той. — И какво правиш на яхтата ми?

— Тази яхта не е твоя, тя принадлежи на Беренгария — отвърна на испански Мойра.

Аркадин присви очи.

— Ти също ли принадлежиш на Беренгария?

— Не принадлежа на никого — каза Мойра. — Обаче се грижа за нейните интереси. — Беше мислила върху възможните отговори на въпросите му през цялото пътуване нагоре по крайбрежието на Мексико. Всичко се беше свело до следното: първо, че Аркадин е мъж, и, второ, че е опасен престъпник.

— Типично за жена да изпрати жена — рече Аркадин със същото презрение както Роберто Корелос.

— Беренгария е убедена, че ти вече й нямаш доверие.

— Това е вярно.

— Може би и тя вече ти няма доверие.

Аркадин я погледна мрачно, но не каза нищо.

— Това положение е лошо — призна Мойра. — Така не се прави бизнес.

— И как жената, на която ти не принадлежиш, предлага да продължим нататък?

— За начало можеш да свалиш пистолета — рече Мойра.

През това време Сорая се беше качила по стълбата и сега се показа, прехвърляйки се през перилата на яхтата. Изглежда, схвана веднага ситуацията, докато гледаше ту Мойра, ту Аркадин.

— Майната ти — рече Аркадин. — Майната й и на Беренгария, че те е изпратила.

— Ако беше изпратила мъж, имаше голяма вероятност двамата да се избиете.

— Сигурно аз щях да го убия — рече Аркадин.

— Значи не е било разумно да изпраща мъж.

Аркадин изсумтя.

— Мама му стара, не се намираме в кухнята. — Той я погледна с недоумение. — Та ти дори не си въоръжена.

— Затова няма да ме застреляш — каза Мойра. — По тази причина ще поискаш да чуеш какво ще кажа, когато започнем да преговаряме и аз предложа начин да продължим напред без взаимни подозрения.

Аркадин я гледаше така, както ястреб гледа врабче. Може би вече не я считаше за заплаха, а може би се беше замислил върху това, което бе казала. Важното беше, че свали пистолета и го пъхна отзад на кръста си.

Мойра погледна въпросително Сорая.

— Обаче няма да говоря, няма да преговарям и няма да предлагам пред непознати. Беренгария ми каза за теб и човека, който се грижи за моторницата ти, Ел Хералдо, но сега тук виждам тази жена. Не обичам изненадите.

— Аз също — Аркадин извърна глава към Сорая. — Това е нов партньор на изпитателен срок. Ако не ми върши работа, ще й направя една дупка в тила.

— Просто така?

Аркадин отиде при Сорая и насочи палец и показалец към черепа й, като че ли бяха пистолет.

— Бум! — После се обърна с най-чаровната си усмивка и рече: — Затова казвай каквото имаш да казваш.

— Стават прекалено много партньори — каза рязко Мойра.

Известно време Аркадин мълча.

— Ако питаш мен — рече накрая, — партньорите изобщо не ме интересуват. — Той сви рамене. — За съжаление те са част от бизнеса. Обаче ако Беренгария иска да се откаже…

— Ние мислим повече за Корелос.

— Тя му е любовница.

— Това е бизнес — каза Мойра. — Това, което е направила с Корелос, е било да има мир между двамата. — Сега тя сви рамене. — Какво друго по-добро оръжие има Беренгария на разположение?

Аркадин като че ли я погледна в нова светлина.

— Корелос е много силен.

— Той е в затвора.

— Съмнявам се, че ще остане още дълго там.

— Тъкмо затова трябва да го ударим сега — каза Мойра.

— Да го ударим?

— Да го убием, да го ликвидираме, наречи го както искаш.

Аркадин замълча за момент, а после избухна в смях.

— Откъде, по дяволите, те намери Беренгария?

Мойра погледна към Сорая и не съвсем без основание си каза: „По същия начин, по който ти си намерил новия си партньор.“

— Защо го е направила? — Професор Атъртън се беше хванал с ръце за главата. — Защо Трейси ще каже на някого, че е имала брат?

— Особено след като това ще я накара да се чувства задължена на Аркадин — добави Криси.

— Не само че е казала на Аркадин за него — обади се Борн. — А е измислила и сложна лъжа, че бил жив и потънал в дългове. Като че ли е искала Аркадин да я държи с нещо.

Криси поклати глава.

— Но в това няма никаква логика.

Имало е, ако е била изпратена да се сближи с Аркадин. Например да докладва за сделките му и за това къде се намира , си каза Борн. Обаче нямаше намерение да изказва предположенията си пред тези хора.

— Този въпрос може да почака — рече той. — След изстрелите в гората трябва да се махнем оттук. — Обърна се към професор Атъртън: — Аз ще нося Маркс, вие можете ли да вървите сам?