Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Старият човек кимна.

— Ще ти помагам, татко — рече Криси.

— Погрижи се за дъщеря си — каза сухо той. — Сам ще се оправя.

Криси прибра медикаментите в аптечката и тръгна с нея към входната врата, хванала Скарлет за ръка. Борн вдигна Маркс и го метна на рамото си.

— Да тръгваме — каза той и пропусна професора пред себе си.

Криси го отведе до колата му, която беше паркирана отзад. Борн сложи Маркс в наетата кола, която по чудо не беше засегната. Криси докара колата на баща си отпред и Скарлет се качи в нея.

Борн се приближи.

— Какво ще правим сега? — попита го тя.

— Върни се отново към досегашния си живот.

— Моят живот ли? — Тя тъжно се засмя. — Моят живот… т.е. моят семеен живот… никога няма да бъде същият.

— Може би ще е за по-добро.

Тя кимна.

— Все пак, извинявай.

— Не се извинявай. — Тя леко се усмихна. — За кратко бях Трейси и сега знам, че никога няма да искам да съм като нея, а си мислех, че искам. — Тя сложи за миг ръката си върху неговата. — Добре е, че те е срещнала. Направил си я щастлива.

— За една-две нощи.

— Повече, отколкото се случва на някои през целия им живот. — Тя отдръпна ръката си. — Трейси избра живота си, а той нея.

Борн кимна. Извърна се и надникна в колата й. Когато почука по стъклото, Скарлет отвори прозореца. Той постави нещо в дланта й и затвори пръстите й върху него.

— Това си е само между нас — каза Борн. — Не го поглеждай, докато не се прибереш вкъщи и останеш сама.

Тя тържествено кимна.

— Хайде да тръгваме — каза Криси, без да погледне повече Борн.

Скарлет вдигна прозореца. Каза нещо, което Борн не можа да чуе. Той сложи дланта си върху стъклото. От другата страна Скарлет постави своята върху неговата.

Маркс беше оставил ключа в стартера и Борн запали двигателя.

Шумът и друсането, докато изкара колата от алеята на пътя, извадиха Маркс от вцепенението.

— Къде съм, дявол да го вземе? — изруга с дрезгав глас той.

— На път за Лондон.

Маркс кимна като пиян, който се мъчи да се върне към действителността.

— Мамка му, кракът ме боли.

— Раниха те, загуби доста кръв, но сега си добре.

— Аха. — После изражението му рязко се промени и през тялото му преминаха тръпки, когато го връхлетяха спомените за последните събития. Обърна се към Борн: — Виж какво, съжалявам. Постъпих като лайно.

Борн премълча и продължи да кара.

— Бях изпратен да те намеря.

— Предположих.

Маркс разтърка очи, опитвайки се да изчисти главата си като от паяжина.

— Сега работя за „Тредстоун“.

Борн отби колата встрани от пътя.

— Откога е възстановена „Тредстоун“?

— Откакто Уилърд намери кой да го подкрепи.

— И кой е той?

— Оливър Лис.

Борн се изсмя.

— Горкият Уилърд. От трън, та на глог.

— Точно така — рече мрачно Маркс. — Цялата работа е абсолютно прецакване.

— И ти си част от него.

Маркс въздъхна.

— Всъщност се надявам да бъда част от решението.

— Така ли? И как ще стане това?

— Лис иска нещо, което имаш… един пръстен.

„Всички искат пръстена на Доминьона“ — помисли си Борн, но запази мълчание.

— Трябваше аз да го взема от теб.

— Интересно ми е как щеше да го направиш.

— Откровено казано, нямам представа — рече Маркс, — а и вече не ме интересува.

Борн продължи да мълчи.

Маркс кимна.

— Имаш право да си скептичен. Обаче ти казвам истината. Уилърд ми се обади малко преди да пристигна в къщата. Каза ми, че задачата се променя и че сега трябва да те закарам в Тинерир.

— В Югоизточно Мароко.

— По-точно в Куарзазате. Очевидно там трябва да бъде закаран и Аркадин.

Борн продължи да мълчи твърде дълго и Маркс се почувства принуден да каже:

— Какво мислиш?

— Че Оливър Лис вече не командва в „Тредстоун“.

— Защо смяташ така?

— Лис по-скоро би си прерязал вените, отколкото да ти нареди да ме отведеш до Куарзазате. — Той погледна към Маркс. — Не, Питър, нещо рязко се е променило.

— И аз го усетих, но какво е станало? — Маркс извади смартфона си и започна да преглежда сайтовете за новини, свързани с държавните институции. — Господи! — рече накрая той. — Лис е бил арестуван по нареждане на Министерството на правосъдието във връзка с разследване на ролята му в незаконната дейност на „Блек Ривър“. — Той погледна Борн. — Но нали само преди седмици тези обвинения бяха снети от него?

— Казах ти, че нещо драстично се е променило — рече Борн. — Уилърд получава заповеди от друг източник.

— Трябва да е някой, който се намира много високо в йерархията, за да може да поднови разследването.