Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Борн кимна.

— Сега и ти си в неведение като мен. Изглежда, че босът ти те е предал, без изобщо да се замисли.

— Откровено казано, това не ме изненадва. — Маркс потърка крака си и изохка от болка.

— В Лондон има един доктор, който ще си мълчи за раната, получена от куршум. — Борн включи на скорост и като се огледа за приближаващи се коли, излезе отново на пътя. — Казвам ти го просто да знаеш, че Диего ме беше вкарал в капан. В клуба ме чакаха врагове.

— Трябваше ли Морено да го убива?

— Никога няма да узнаем това — рече Борн. — Но там Отавио спаси живота ми. Не заслужаваше да бъде застрелян като куче.

— Което ме кара да се запитам кой, по дяволите, стреля по нас?

Борн му разказа за „Северий Домна“ и за Джалал Есай, без да се впуска в подробности за Холи.

— В Лондон ме нападнаха — рече Маркс. — Свалих от показалеца на дясната ръка на убиеца един странен златен пръстен. — Той потърси из джобовете си. — Мамка му, изглежда съм го загубил.

— Скарлет го намери. Дадох й го като сувенир — каза Борн. — Всеки член на „Северий Домна“ носи такъв пръстен.

— Значи всичко това е заради една стара операция на „Тредстоун“. — За момент Маркс се замисли за произтичащите от това последици. — Знаеш ли защо Алекс Конклин искаше лаптопа?

— Нямам представа — отговори Борн, макар да си помисли, че вече знаеше. Имаше ли друг, освен Сорая и Мойра, на когото можеше да вярва? Макар да знаеше, че Сорая и Питър са приятели, все още не беше сигурен дали може да му се довери.

В този момент Маркс неспокойно се размърда.

— Има нещо, което трябва да ти кажа. Опасявам се, че подмамих Сорая да се присъедини към „Тредстоун“.

Борн знаеше, че „Тифон“ няма да може да работи успешно без нея и затова предположи, че Данзигер систематично руши старото ЦРУ, за да го направи по подобие на любимата АНС на Бъд Холидей. Не че чак толкова го беше грижа. Мразеше и нямаше доверие на никоя от шпионските агенции. Обаче беше запознат с добрата работа, свършена от „Тифон“ под ръководството на бившия й директор, а по-късно и при Сорая.

— И какво я накара да прави Уилърд?

— Няма да ти хареса.

— Това не трябва да те спира.

— Задачата й е да се сближи с Аркадин и да вземе лаптопа.

— Същият лаптоп, който Конклин ме накара да открадна от Джалал Есай ли?

— Точно така.

На Борн му се прииска да се изсмее, но Маркс щеше да започне да му задава въпроси, на които още не беше готов да отговори. Вместо това каза:

— Твоя ли беше идеята Сорая да се сближи с Аркадин?

— Не, на Уилърд.

— Трябва да го е намислил от доста време.

— Каза ми за това в деня, в който я вербувах.

— Значи вероятно вече е имал задачата наум, когато те е накарал да привлечеш Сорая.

Маркс сви рамене, сякаш да покаже, че не вижда какво значение има това.

Но то означаваше много за Борн, който съзираше в разсъжденията на Уилърд някакъв план. Изведнъж изтръпна. Ами ако Сорая не беше единствената жена, вербувана от „Тредстоун“, за да държи под око нейния първи възпитаник? Дали пък Трейси също не беше работила за „Тредстоун“? Всичко се връзваше. Единствената причина да излъже и съзнателно да се постави в зависимост от Аркадин беше той да я наеме и да я държи близко до себе си, което й е позволявало да предава информация както за местонахождението му, така и за неговия бизнес. Гениален план, работил успешно до момента, в който Трейси беше убита в Хартум. След това Аркадин отново изчезна. Уилърд търсеше начин да възстанови контакта си с него, затова беше прибягнал до тази стара тактика на „Тредстоун“. Аркадин използваше жените като салфетки. Те бяха последните хора, за които би заподозрял, че го шпионират.

— Доколкото разбирам, Сорая го е намерила.

— Тя е с него в Сонора и знае какво да прави — отвърна Маркс. — Мислиш ли, че ще успее да го отведе в Тинерир?

— Не — каза Борн. — Но аз мога.

— Как?

Той се усмихна, спомнил си началото на бележника на Ноа Перлис.

— Ще трябва да й предам информацията. Тя ще знае какво да прави с нея.

Навлязоха в покрайнините на Лондон. При следващия изход Борн излезе от магистралата и спря в една странична улица. Маркс му подаде смартфона си и му продиктува номера на Сорая. Борн го набра, после натисна клавиша за SMS, написа текста и го изпрати. Върна смартфона на Маркс и отново подкара колата.

— Не знам как е станало — рече той, — но „Северий Домна“ командват Уилърд и „Тредстоун“.

— Какво те кара да твърдиш това?

— Джалал Есай е амазих. Произхожда от Високите Атласки планини.