Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Един пиян започна да мучи, опитвайки се да пее в дует с Кони Франсис. Една от горилите на Данзигер отиде при него и го накара да млъкне.

Данзигер се намръщи.

— Да не искаш да кажеш, че правителството на САЩ получава нареждания… от… мога ли да предположа от името й, че „Северий Домна“ е мюсюлманска организация?

— „Северий Домна“ има членове буквално във всички страни по света.

— Християни и мюсюлмани?

— По всяка вероятност и евреи, хиндуисти, джаинисти, будисти и от всяка друга религия, която ви дойде наум.

Данзигер изсумтя.

— Но това е нелепо! Абсурдно е да се мисли, че хора от различни религии ще се съгласят да се срещат в даден ден от седмицата, камо ли пък да работят заедно в глобална организация. И за какво ще го правят?

— Знам само, че техните цели не са нашите цели.

Данзигер реагира така, като че ли Уилърд го беше обидил.

— Нашите цели? Сега ти си цивилен. — Произнесе думата така, като че ли беше нещо грозно и унизително.

— Ръководителят на „Тредстоун“ едва ли може да бъде наречен цивилен — каза Уилърд.

— „Тредстоун“ ли? По-добре я наречи „Хедстоун“ 25 25 Игра на думи — Хедстоун — каменна глава. — Бел.прев. . — Той избухна в силен смях. — Ти и твоята „Хедстоун“ не означавате нищо за мен. Срещата приключи.

Когато той започна да се измъква от сепарето, Уилърд изигра коза си.

— Да се работи с чужда организация е предателство, което се наказва с екзекуция. Можете да си представите позора, ако живеете толкова дълго.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Представете си, че живеете в свят без Бъд Холидей.

Данзигер замълча за момент. За пръв път, откакто беше влязъл, не изглеждаше така самоуверен.

— Отговорете ми на следния въпрос — продължи Уилърд. — Защо ще губя времето и на двама ни за глупости, директоре? Какво бих спечелил от това?

Данзигер се отпусна отново в сепарето.

— А какво ще спечелиш, като ми разказваш тази измислица?

— Ако смятате, че е измислица, значи съм говорил на себе си.

— Откровено казано, не знам какво да мисля — каза Данзигер. — Засега обаче съм готов да слушам.

— Точно за това ви моля — рече Уилърд. Разбира се, съвсем не беше така. Той искаше много повече от Данзигер и сега знаеше, че ще го получи.

По пътя към управлението Карпов накара шофьора да спре. Скрит от всякакви погледи, той повърна в едно място с висока трева. Не че не беше убивал човек и преди. Напротив, беше застрелял много мерзавци. Това, което накара стомаха му да се разбунтува, беше ситуацията, в която се оказа. Чувстваше се така, като че ли беше в корема на разложена риба или на дъното на помийна яма. Трябваше да има някакъв начин да се измъкне от ковчега, в който се беше озовал. За нещастие беше заклещен между президента Имов и Виктор Черкезов. Имов беше проблем, с който трябваше да се справят всички издигнали се силоваци, но сега беше задължен на Черкезов и знаеше със сигурност, че рано или късно той ще му поиска услуга, от която щеше да му настръхне косата. Представяйки си бъдещето, виждаше как тези услуги ще стават все по-многобройни и ще му се отразят толкова зле, че накрая напълно ще го унищожат. Хитрец беше този Черкезов, голям хитрец! Като му даде това, което искаше, Черкезов беше намерил начин да преодолее некорумпираността на Карпов. Не му оставаше нищо друго, освен това, което бяха правили добрите руски войници векове наред: да слага единия крак пред другия и да върви напред през увеличаващата се мръсотия.

Каза си, че каузата си заслужава — отърваването от Маслов и Казанската групировка със сигурност си струваше неудобствата, които щеше да изпита. Но това беше като да кажеш „Само изпълнявах заповеди“ и то го потисна още повече.

Върна се на задната седалка на колата, замислен и гневен. Пет минути по-късно шофьорът пропусна един завой.

— Спри колата — заповяда Карпов.

— Тук ли?

— Точно тук.

Шофьорът го погледна в огледалото.

— Но движението…

— Прави каквото ти казвам!

Шофьорът спря колата. Карпов излезе, отвори вратата откъм неговата страна, протегна ръка и го издърпа иззад волана. Без да обръща внимание на клаксоните и скърцането на спирачките на другите, принудени да ги заобиколят, той блъсна главата на шофьора в колата. Човекът се смъкна на колене и Карпов заби коляно в брадата му. Зъбите излетяха от устата на шофьора. Карпов го ритна няколко пъти, докато лежеше на паважа, после седна зад кормилото, затръшна вратата и потегли.