Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Моите територии са Мексико, Колумбия, Боливия и до известна степен Бразилия.

— И работиш сама, така ли?

— Имам фирма, но в момента изпълнявам конкретна поръчка на Беренгария Морено. — Мойра повдигна брадичка. — А ти?

— Имам собствена компания, макар че един конгломерат се опитва да ме принуди да му я продам.

— Многонационален ли?

— Чисто американски.

Мойра кимна.

— Каза, че се занимаваш с внос и износ, нали?

Сорая разбърка малко захар в кафето си.

— Точно така.

— Може би ще можеш да се възползваш от опита ми срещу онези, които се опитват да те накарат насила да продадеш фирмата си.

— Не, благодаря. — Сорая отпи от кафето и остави чашата в чинийката. — Имам свои хора, на чиято подкрепа мога да разчитам.

— Как се нарича мисълта в главата на жена? — попита навелият се над тях Аркадин. — Турист! — сам си отговори той и така се разсмя, че за малко да се задави от бирата. После, като видя сериозните им физиономии, добави: — Мамка му, я по-весело, дами, дошли сме тук да се забавляваме, а не да говорим за бизнес.

Мойра го изгледа за момент.

— Какво се получава от кръстоска между руснак и виетнамка? Крадец на коли, който не може да шофира.

Сорая се засмя.

— Е, това наистина ме развесели.

Аркадин се усмихна.

— Знаеш ли още някоя такава?

— Чакай да помисля. — Мойра забарабани с пръсти по масата. — Какво ще кажете за това? Двама руснаци и един мексиканец в една кола. Кой кара? Полицията.

Аркадин се засмя и се закани с пръст на Мойра.

— Откъде си научила тези вицове?

— В затвора — отвърна Мойра. — Роберто Корелос обича да разказва вицове за руснаци.

— Време е да преминем на текила — каза Аркадин и вдигна ръка да повика келнер. — Донеси една бутилка — каза той на приближилата се млада келнерка. — Нещо хубаво — „Репосадо“ или „Анехо“ 27 27 Различни марки текила. — Бел.прев. .

Вместо друга мексиканска мелодия от мюзикбокса прозвуча „Двадесет и четири часа от Тулса“. Гласът на Джийн Питни се извиси над смеха и виковете на пияните клиенти. Обаче наближаваше утрото и с него и смяна на клиентелата. Когато нощните птици започнаха бавно да напускат заведението, вътре влязоха хора от нощните смени с главоболие и натежали крака. Не бяха много, защото повечето от тях се бяха помъкнали направо към къщи, за да се хвърлят в леглото, без дори да си свалят дрехите.

Преди още да донесат текилата, Аркадин хвана Мойра за ръка и я помъкна към дансинга, където за пръв път през тази нощ имаше достатъчно място. Притисна я плътно до себе си, докато се поклащаха под звуците на мелодия, изпълнявана от Бърт Бахарах.

— Голяма тарикатка си — рече той и се усмихна като акула.

— Не се става лесно такава — отвърна тя.

Той се засмя.

— Мога само да си го представя.

— Не си прави труда.

Той я завъртя.

— В Южна Америка само си губиш времето. Трябва да дойдеш да работиш за мен.

— Преди да организирам убийството на Корелос ли?

— Нека това да е последната ти задача. — Той завря нос във врата й и вдъхна дълбоко. — Как ще го направиш?

— Мисля, че каза да не говорим за бизнес.

— Само за малко по този въпрос, а после ще се забавляваме, кълна се.

— Корелос си пада по жени. Имам връзка с доставчика му. Има ли друг момент, в който един мъж да е по-уязвим, освен след секс? Ще намеря някоя, която е добра с ножа.

Аркадин притисна по-плътно бедрата й към себе си.

— Това ми харесва. Организирай го веднага.

— Искам бонус.

Той притисна устни във врата й и облиза потта.

— Ще ти дам всичко, което поискаш.

— Тогава съм твоя.

Мобилният телефон на Карпов иззвъня, докато той препрограмираше къртицата на Дмитрий Маслов. Дакаев се давеше, или по-точно мислеше, че се дави, което в крайна сметка беше и целта. Десет минути по-късно, когато отново беше седнал в стола от неръждаема стомана и Карпов наливаше чай в една чаша, джиесемът иззвъня отново. Този път той отговори. От другия край на линията се чу познат глас.

— Джейсън! — извика Карпов. — Колко се радвам да те чуя.

— Зает ли си?

Карпов погледна към отпусналия глава на гърдите си Дакаев. Изобщо не приличаше на човек, а това също беше целта. Не можеш да създадеш нещо ново, без да унищожиш това, което е било преди.

— Зает ли? Да, но не и за теб. С какво мога да ти помогна?

— Предполагам, че познаваш Вячеслав Озеров — помощника на Дмитрий Маслов.

— Правилно предполагаш.

— Можеш ли да намериш начин да го накараш да отиде до едно място?