Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Не мисля така — рече Борн.

— О, вероятно имате предвид професор Базил Бейсуотър. Съжалявам, но преди три години баща ми почина.

Мойра изкрещя, когато кръвта й оцвети водата като изхвърлена на плиткото медуза. Аркадин я прихвана, щом тя залитна.

— Боже господи, какво направи? — извика Сорая.

Мойра продължи да крещи, прегъна се надве и се хвана за левия крак.

За момент Аркадин не обърна внимание на Сорая и оголи зъбите си срещу Мойра.

— Наистина ли помисли, че не те познах?

Мойра усети студенина в стомаха.

— Какво искаш да кажеш?

— Видях те в Бали. Ти беше с Борн.

Тя мислено си представи бягството през село Тенганан, когато Борн беше улучен от снайперист, скрит в гората.

Отвори широко очи.

— Да, аз бях.

Той се засмя, подхвърли окървавената черупка във въздуха и я хвана, като че ли беше топка.

— Беше с Борн. Ти си негова любовница. А сега съдбата те докара при мен.

Сорая беше ядосана и ужасена.

— Какво, по дяволите, става тук?

— Скоро ще разберем. — Аркадин се обърна към нея: — Това е любовницата на Джейсън Борн, но може би двете се познавате.

С усилие на волята Сорая потисна обзелата я паника.

— Не знам за какво говориш.

— Е, добре. Ще ти кажа. Нито за момент не повярвах на историята ти, но нямах намерение да те отпратя, докато не разбера какво в действителност искаш. Имам силното подозрение, че те е изпратил Уилърд. Той вече опита този номер с мен веднъж с една жена на име Трейси Атъртън. Изпрати я да ме държи под око и да му докладва за всички мои сделки. Това даде резултат. Когато го разбрах, тя вече беше мъртва. Обаче теб усетих още от самото начало, защото Уилърд е човек с навици, особено такива, които са му носили успех.

— Пусни я — каза Сорая, която с всяка секунда ставаше все по-нервна.

— Мога и да я пусна — каза Аркадин. — Мога дори да я оставя жива. Но това зависи изцяло от теб.

Сорая се приближи и отдръпна Мойра от него. Положи я внимателно на земята. После свали през главата си мократа фланелка, уви я около лявото бедро на Мойра, стегна я колкото сили имаше и я завърза. Междувременно Мойра беше припаднала или от шока, или от болка, а може би и от двете.

— Ти ми трябваш — продължи Аркадин. — Ти говореше за Хартум и искаш да ме закараш там. Кажи ми коя си и какво знаеш и аз ще помисля дали да направя наказанието на Мойра по-леко.

— Трябва да я откараме до най-близката болница — каза Сорая. — Тази рана трябва да бъде почистена и дезинфекцирана колкото може по-скоро.

Аркадин разпери ръце.

— Пак зависи от теб.

Сорая погледна зад коляното на Мойра. „Боже господи — помисли си тя, — дали ще може отново да върви нормално някога?“ Знаеше, че колкото повече се бавеха да предадат Мойра в ръцете на компетентен хирург, толкова по-зле щеше да стане за нея. Беше виждала сухожилия, срязани по този начин. Не беше лесно да се възстановят, а и никой не знаеше колко лошо са увредени нервите.

От гърдите й се изтръгна тежка въздишка.

— Какво искаш да знаеш?

— За начало кажи ми коя си.

— Сорая Мур.

— Сорая Мур, директорът на „Тифон“?

— Вече не съм. — Тя погали мократа коса на Мойра. — Уилърд възстанови „Тредстоун“.

— Нищо чудно, че иска да ме държи под око. Какво друго?

— Много неща — каза Сорая. — Ще ти разкажа по пътя към болницата.

Аркадин се надвеси заплашително над нея.

— Ще ми разкажеш сега.

— Откъде да знам, че няма да ни убиеш и двете още тук?

Аркадин я наруга, но накрая се съгласи. Взе Мойра на ръце и я отнесе обратно в манастира. Докато я настаняваше на задната седалка на колата, Сорая отиде да си вземе една риза. Ровеше из бюрото на Аркадин, когато той я намери.

— Майната ти, не! — скара й се той, сграбчи я за китката и я извлече навън.

Почти я хвърли на седалката до шофьора и каза:

— Само да си мръднала и ще те убия. — После заобиколи предницата на колата, седна зад волана и запали двигателя.

— Ти си прав. — Сорая гледаше кракът на Мойра да е вдигнат нагоре, докато минаваха с голяма скорост през покрайнините на Пуерто Пенаско. — Уилърд искаше да се сближа с теб и да му докладвам къде се намираш и какви са сделките ти.

— И? Усещам, че има още нещо.

— Има — каза тя. Знаеше, че трябва да продаде тази част възможно най-добре. Вече не вярваше, че ще може да го надхитри, но трябваше да направи поне това. — Уилърд се заинтересува от един човек, когото съм сигурна, че познаваш, защото той работи за Маслов: Вячеслав Озеров.

Кокалчетата на пръстите на Аркадин побеляха върху кормилото, но гласът му не издаде нищо от това, което чувстваше.