Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Навън в коридора го посрещна мъртва тишина. Всички стояха като дървени войници, не помръдваха, страхувайки се дори да дишат. Полковник Лемтов не посмя да срещне погледа му, когато Карпов отведе окървавения Дакаев при асансьорите.

Спуснаха се надолу покрай приземния етаж до дъното на сградата, където бяха арестантските килии, направо изсечени в голите скали. Тук беше студено и влажно. Стражите носеха дебели палта и кожени ушанки, като че ли беше посред зима. Когато някой заговореше, от устата му излизаха облачета бяла пара.

Карпов отведе Дакаев до последната килия от лявата страна на коридора. В нея имаше метален стол, захванат с болтове направо за голия бетонен под, мивка от неръждаема стомана, тоалетна от същия материал и покрита с тънък дюшек дъска, закрепена за едната стена. Под стола имаше голям отводнителен канал.

— Тук има всичко, каквото е нужно — каза Карпов и блъсна Дакаев да седне на стола. — Признавам, че са малко поръждясали, но съм сигурен, че за теб това няма значение.

— Тази мелодрама не беше нужна — каза Дакаев. — Не съм верен на никого и ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш.

— Не се съмнявам в това. — Карпов пусна да тече водата в умивалника. — От друга страна, когато някой сам казва, че не е верен на никого, едва ли може да му се вярва, че ще ти каже истината.

— Но аз…

Карпов пъхна дулото на пистолета в устата му.

— Чуй ме, приятел. Човек, който не е верен на нищо и на никого, е недостоен да живее. Преди да чуя твоите признания, ще ти покажа цената на верността. Когато излезеш оттук, освен ако не е с краката напред, ти ще бъдеш лоялен служител на ФСБ-2. Хора като Маслов никога повече няма да могат да те изкушат. Ще бъдеш неподкупен.

Карпов събори с ритник Дакаев от стола и той коленичи на пода. Сграбчи го за яката, наведе главата му над умивалника, пълен с леденостудена вода.

— А сега да започваме — каза той и потопи главата на Дакаев под водата.

Сорая наблюдаваше как Аркадин танцува с Мойра с явното намерение да я накара да ревнува. Бяха в един от нощните барове на Пуерто Пенаско, пълен с бачкатори, които работеха на смени в така наречените макиладорас 26 26 Американски предприятия близо до границата между САЩ и Мексико, използващи по-евтиния труд на мексиканските работници. — Бел.прев. . От мюзикбокса, който светеше със зловеща бледа светлина, подобно на странно НЛО от „Близки срещи от третия вид“, се носеше тъжна мексиканска песен ранчера в съпровод на китара.

С чаша черно кафе в ръка Сорая наблюдаваше как бедрата на Аркадин се движат, като че ли бяха пълни с живак. Човекът можеше да танцува! После извади смартфона си и прочете съобщенията, изпратени от Питър Маркс. Последното съдържаше инструкции да подмами Аркадин да отиде в Тинерир. Как беше успял да се добере Питър до тази информация?

Зад професионално невъзмутимата си физиономия беше успяла да скрие изумлението си, когато видя Мойра. В момента, когато се беше качила на яхтата, се бе почувствала така, сякаш подът се продъни под краката й. Играта така рязко се беше променила, че тя трябваше да се ориентира колкото може по-бързо в създалата се ситуация. По тази причина се стараеше да анализира не само съдържанието на всяка дума от разговора между Мойра и Аркадин, но и тона, с който беше произнесена, за да получи някаква представа защо Мойра е тук. Какво искаше тя от Аркадин? Беше сигурно, че сделката, която Мойра се опитваше да сключи с него, бе също толкова фиктивна, колкото и нейната.

Навън нощта беше тъмна, нямаше луна. Заради облаците на небето се виждаше само слабото отражение на звездите. В бара вонеше на бира и телесни миризми. В помещението цареше атмосфера на отчаяние и безнадеждност. Почувства се заобиколена от хора, за които утре не съществуваше.

Искаше да могат двете с Мойра да поговорят, дори и съвсем за малко, но под погледа на Аркадин не беше възможно. Дори ако отидеха едновременно до тоалетната, щяха да събудят подозренията му. Тя не знаеше номера на мобилния телефон на Мойра, затова не можеше да й изпрати съобщение. Оставаше само възможността за разговор, изпълнен с кодирани послания. Ако целите им бяха паралелни и дори случайно съвпадаха, беше важно да не си пречат една на друга.

Аркадин и Мойра бяха плувнали в пот, когато се върнаха при масата. Той поръча бири за тях и още едно кафе за Мойра. Независимо какво можеше да се случи утре, на него явно му беше приятно да е с двете жени тази нощ.

— Мойра — попита Сорая, — познат ли ти е Близкият изток, или опитът ти се отнася главно за двете Америки?