Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Това е истинска кръв, твоята е — каза, задъхана, тя, — но аз мога да ти помогна.

Борн се канеше да я отдръпне леко от себе си, но очевидната й загриженост го спря. Тя искрено искаше да му помогне и той не можеше да й отнеме тази възможност. Клекна до нея, за да може тя да огледа раните му.

— Ще взема бинтове от аптечката на дядо. — Обаче не направи опит да се отдръпне и да го изостави, а продължи да рови с пръсти земята, както правят децата, когато са смутени или не им идват нужните думи. После вдигна глава и го погледна. — Добре ли си?

Той се усмихна.

— Все едно съм се препънал в някой камък.

— Значи имаш само драскотини и охлузвания, така ли?

— Точно така.

— Добре тогава. Аз… — тя вдигна ръка, за да му покаже нещо. — Току-що намерих това. Дали е на господин Маркс? Беше там, където той лежеше.

Борн го взе и изтри пръстта от предмета. Беше пръстен на „Северий Домна“. Откъде се беше появил?

— Ще попитам господин Маркс, когато влезем вътре. — Той прибра пръстена в джоба си.

В този момент Криси се приближи, останала без дъх не само от тичането, но и от уплахата, че дъщеря й се беше изложила на опасност.

— Скарлет! — каза тя.

Борн забеляза, че е готова да се скара на дъщеря си, но после тя видя колко внимателно разглежда повърхностните рани на Борн и като него си замълча, за да може този малък драматичен момент да продължи.

— Ако ми позволиш да превържа раните ти, ще си добре — каза Скарлет.

— Тогава хайде да влезем вътре, д-р Линкълн.

Скарлет се засмя. Борн се изправи и тримата се върнаха мълчаливо в къщата. Той отиде право към мястото, където седеше Маркс. Бащата на Криси обработваше раната му с медикаментите от една учудващо добре снабдена аптечка за първа помощ. Маркс беше отметнал назад глава и седеше със затворени очи. Борн предположи, че професорът му беше дал нещо успокоително.

— Това е аптечката от багажника в колата на татко — каза Криси, когато Скарлет започна да рови в нея за бинтове и меркурохром. — Цял живот беше ловец.

Борн седна по турски на килима, докато Скарлет се погрижи за него.

— Раната е чиста — каза професор Атъртън за своя пациент. — Куршумът е излязъл и няма вероятност от инфекция, особено след като я почистих. — Той взе антисептика от Скарлет и постави от него върху две парчета стерилна марля, а после ги положи на входа и изхода на раната и я превърза с лейкопласт.

— Виждал съм къде-къде по-лоши рани — рече той. — Сега единственият проблем е да се погрижим той да си почива и да поеме повече течности, колкото е възможно по-рано. Изгубил е много кръв, но не чак толкова, колкото е щял да изгуби, ако не му е бил сложен турникет.

След като свърши, той вдигна глава от пациента си и погледна Борн.

— Наистина изглеждаш зле, каквото и да е проклетото ти име.

— Професоре, трябва да ви задам един въпрос.

Старият човек изсумтя.

— Ти само това ли знаеш да правиш, синко, да задаваш въпроси? — Той сложи ръка върху облегалката на стола на Маркс и се подпря на нея, за да се изправи. — Е, можеш да ме питаш каквото искаш, но това не значи, че ще ти отговоря.

Борн също се изправи.

— Трейси има ли брат?

— Какво?

Криси се намръщи.

— Адам, вече ти казах, че Трейси беше единствената ми…

Борн вдигна ръка.

— Не питам баща ти дали ти и сестра ти сте имали брат. Питам дали Трейси е имала брат.

Лицето на професор Атъртън придоби злобно изражение.

— Дяволите да те вземат, синко, ако бях по-млад щях да ти фрасна един, задето каза нещо толкова долно.

— Вие не отговорихте на въпроса. Трейси имала ли е брат?

Изражението на професора стана още по-мрачно.

— Искаш да кажеш полубрат.

Криси пристъпи към двамата мъже, които сега се бяха изправили един срещу друг като боксьори, които възнамеряват да решат някакъв спор.

— Адам, защо ти…?

— Не вдигай врява за нищо. — Баща й махна с ръка, за да престане да протестира. После се обърна към Борн: — Питаш ме дали съм имал сексуална връзка с друга жена и дали от това не е произлязло нещо?

— Точно така.

— Никога не съм имал — отвърна професор Атъртън. — Обичах майката на момичетата и й бях верен, откакто се помня. — Той поклати глава. — Мисля, че намекът ти е напълно неуместен.

Борн не се смути.

— Трейси работеше за един опасен човек. Трябваше да се запитам защо го прави, тъй като ми се струваше съмнително, че работи за него по своя воля. После Криси даде част от отговора. Трейси е казала на този човек, че имала брат, който бил в беда.