Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Сред гъстата плетеница от клоните на боровете и дъбовете цареше мрак. Тук-там светлината се процеждаше като мънички диаманти, които намигаха и блещукаха, когато вятърът раздвижваше дърветата. Полуприведен, Борн се запровира през храсталаците, като внимаваше да не троши клонки и шишарки под краката си. Движеше се абсолютно безшумно. Спираше на всеки пет-шест крачки, оглеждаше се и се ослушваше като лисица както за жертви, така и за врагове.

Мярна за миг нещо тъмнокафяво и неясно, което изчезна почти веднага, преди да успее да разбере какво е. Насочи се натам. За момент си помисли дали да не се покатери на някое дърво, но си каза, че шумът може да го издаде къде е. По едно време промени посоката и заобиколи, за да се приближи до снайпериста отстрани. Продължи напред, като от време на време поглеждаше назад и нагоре за някаква следа от стрелеца.

Проблясването на метал отпред го накара да ускори ход. Надникна иззад дънера на един дъб и видя дясното рамо и бедрото на снайпериста. Приклекна зад купчина гъсти храсти, заобиколи и застана зад него. Тясна пролука между два бора му даваше чудесна видимост към входната врата и алеята за коли. Борн мярна тялото на Отавио Морено, което лежеше сред локва кръв. Маркс беше скрит зад опела на Морено. Борн предположи, че снайперистът чака някой да помръдне. Изглежда, беше готов да застреля всеки, който се осмели да се покаже от къщата. Дали беше от АНС, ЦРУ, или от хората на „Северий Домна“? Имаше само един начин да разбере.

Борн се приближи бавно и предпазливо, но в последния момент снайперистът, изглежда, го беше усетил, защото заби дървения приклад на карабината си „Драгунов“ (СВД) в корема му. После се извърна и стовари цевта на карабината в рамото на Борн. Беше строен, с безизразно лице, малки черни очи и сплеснат нос.

Събори Борн на колене и му нанесе нов удар с карабината по гърба. После притисна дулото в сърцето му.

— Не мърдай, не казвай и дума — заповяда той. — Просто ми дай пръстена.

— Какъв пръстен?

Снайперистът удари с дулото челюстта на Борн и от устата му потече кръв. Обаче в същия момент Борн стовари подметката на обувката си в коляното му. То се огъна навътре, костта изпука и снайперистът изохка от болка. Борн вече се беше претърколил настрани, когато снайперистът стреля веднъж. Куршумът се заби в земята на мястото, където преди миг беше лежал, и разцепи една стара, прогнила дъска, пълна с дълги гвоздеи.

Застанал на едно коляно, снайперистът размаха карабината насам-натам като тояга, за да не позволи на Борн да го приближи, докато си поеме дъх. Накрая с мъка успя да се изправи на крака. Точно в този момент Борн се наведе и се хвърли срещу него с рамото напред. Двамата паднаха на земята. Снайперистът веднага се опита да събори Борн върху гвоздеите, които заплашително стърчаха от дъската. Той се изви встрани и двамата се сборичкаха за карабината. В един момент Борн успя да удари с лакът противника си в адамовата ябълка. Човекът започна да се дави и той стовари юмрука си отстрани в главата му. Тялото на снайпериста се отпусна.

Борн огледа ръцете му, но не видя пръстен. Пребърка джобовете. Според френския паспорт името му беше Фарид Левер, но това не му говореше нищо. Паспортът можеше да е истински, а може и да беше фалшив, нямаше време да го прегледа внимателно. Левер, или както и да беше истинското му име, имаше в себе си пет хиляди английски лири, две хиляди евро и комплект ключове за кола.

След като изпразни пълнителя на карабината, той я захвърли в храстите и с шамари накара снайпериста да дойде в съзнание.

— Кой си ти? — попита Борн. — За кого работиш?

Черните очи го изгледаха равнодушно. Борн протегна ръка и стисна разбитото коляно на снайпериста. Той отвори широко уста и изпъшка, но не последва друг звук. Борн беше сигурен, че това скоро щеше да стане. Този беше стрелял по двама души и единият от тях бе мъртъв. Разтвори насила устата му и пъхна юмрука си вътре. Човекът се задави и започна да се гърчи. Опита се да се измъкне настрани, да раздвижи главата си насам-натам, но Борн го държеше здраво. Когато вдигна ръцете си нагоре, Борн ги притисна силно и вкара още по-навътре юмрука си в устата му.

Очите на снайпериста се насълзиха, той се закашля и отново се задави. После се опита да повърне, но нямаше как. Започна да се задушава. На лицето му се изписа ужас и той започна енергично да клати глава, доколкото му беше възможно.

В момента, в който Борн извади юмрука си от устата му, снайперистът се претърколи на една страна и повърна, очите му се просълзиха и носът му потече. Цялото му тяло се разтресе. Борн го хвана за раменете и го обърна по гръб. Лицето му представляваше грозна гледка. Приличаше на хлапак, пострадал здравата от сбиване на улицата.