Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Какво правиш? — извика Букин и се хвана за разбитото коляно. — Полудя ли?

Карпов пристъпи към него.

— Знам за предателството ти и президентът Имов също. Кои са другите къртици във ФСБ-2.

Букин го гледаше с широко отворени очи.

— Какво, какво? Къртици ли? Не знам за какво говориш?

Карпов спокойно се прицели и раздроби на парчета капачката и на лявото му коляно. Букин изкрещя и се загърчи на земята като червей.

— Отговори ми! — изкомандва Карпов.

Очите на Букин бяха кървясали. Беше пребледнял и трепереше от болка и изумление.

— Борис Илич, историята на отношенията ни не означава ли нищо за теб? Аз съм твоят наставник. Аз те доведох във ФСБ-2.

Карпов се надвеси заплашително над него.

— Точно затова аз трябва да прочистя мръсната ти къща.

— Но… но — промълви, заеквайки, Букин, — аз просто изпълнявах заповеди. — Той посочи към Черкезов. — Неговите заповеди.

— Как лъже само — обади се Черкезов.

— Не, Борис Илич, истина е, заклевам се.

Карпов приклекна край Букин.

— Знам как можем да разрешим проблема.

— Трябва да отида в проклетата болница — простена Букин. — Ще умра от загуба на кръв.

— Кажи ми имената на къртиците — каза Карпов — и ще се погрижа за теб.

Кървясалите очи на Букин прескачаха ту към Карпов, ту към Черкезов.

— Не гледай него — рече Карпов. — Аз мога да те спася да не умреш от загуба на кръв в тази мръсна яма.

Букин преглътна с мъка и каза имената на трима души от ФСБ-2.

— Благодаря ти — рече Карпов. Изправи се и стреля между очите на Букин.

После се обърна към Черкезов и каза:

— Какво може да ме спре да не убия и теб?

— Ти може да си неподкупен, Борис Илич, но знаеш от какво имаш или ще имаш интерес. — Черкезов извади цигара и я запали. Нито за миг не погледна падналия си помощник. — Мога да ти проправя пътя да оглавиш ФСБ-2.

— Същото може да направи и президентът Имов.

— Напълно вярно. — Черкезов кимна. — Но той не може да гарантира, че един от другите командири няма да капне отрова в чая ти или да забие някоя нощ кама между плещите ти.

Карпов знаеше много добре, че Черкезов все още имаше власт да открие и да отстрани потенциалните му врагове вътре във ФСБ-2. Единствено той можеше да разчисти пътя му.

— Нека да се изясним — каза той. — Ти предлагаш да заема поста ти, така ли?

— Да.

— А какво ще стане с теб? Имов ще поиска главата ти.

— Разбира се, че ще я поиска, но първо ще трябва да ме намери.

— Ще се скриеш, ще избягаш, така ли? — Карпов поклати глава. — Не мога да си представя подобно бъдеще за теб.

— Аз също, Борис Илич. Възнамерявам да седна на по-висок пост.

— По-висок от ФСБ?

— По-висок от Кремъл.

Карпов се намръщи.

— И какъв ще бъде той?

Очите на Черкезов светнаха.

— Кажи ми, Борис Илич, чувал ли си някога за „Северий Домна“?

Маркс се хвана за лявото бедро и лицето му се изкриви от болка. Невидимият снайперист продължаваше да обстрелва района. Борн притича, сграбчи го и го извлече зад прикритието.

— Дръж главата си ниско наведена, Питър.

— Кажи го на твоя приятел Морено — рече Маркс. — Проклетата ми глава е наведена.

— Повтори го. — Борн прегледа раната и се увери, че куршумът не е засегнал някоя артерия. После откъсна единия ръкав от ризата на Маркс и го използва като турникет, завързвайки го около бедрото му над раната.

— Няма да го забравя — рече Маркс.

— Не, само аз правя това — каза Борн с такъв сарказъм, че Маркс, макар и сухо, се засмя.

Борн се показа съвсем малко иззад предницата на опела. Дишаше равномерно и дълбоко, докато оглеждаше гъсто наредените дървета. Не много отдавна се беше покатерил на едно от тях и сега използва фотографската си памет, изострена от обучението в „Тредстоун“, за да си представи най-добрите възможни места за един снайперист да се скрие. От начина, по който паднаха Отавио Морено и Маркс, имаше ясна представа къде можеше да е стрелецът. Постави се на неговото място. Къде би застанал, че хем да вижда ясно предната врата, хем да бъде добре скрит?

Чу Криси да вика и от тревогата в гласа й разбра, че сигурно го прави от доста време. Пропълзя в другия край на опела и й нареди:

— Стой вътре, докато дойда да ви взема!

Прибяга обратно до стоповете на колата, а след това изскочи от прикритието и се хвърли с най-голяма бързина към дърветата. Проехтяха няколко изстрела един след друг и куршумите се забиха в предницата на колата. След последните изстрели Борн пресметна, че снайперистът ще има нужда от време да презареди. Две секунди му бяха достатъчни, за да стигне прикритието на дърветата. Сега вече можеше да започне лова.