Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Отавио Морено направи тактическа грешка.

— Мисля, че ще е по-добре да се успокоиш — рече той. Трябваше да държи устата си затворена, но вероятно беше засегнат от думите на Маркс и от тона му.

— Не ми казвай какво да правя — рече ядосано Маркс.

Борн се поколеба дали да не ги остави да се сбият, за да намали напрежението, натрупало се през последните два часа, но трябваше да мисли за Криси и семейството й, затова застана между двамата. Хвана Маркс за лакътя и го поведе към входната врата, където можеха да говорят, без да бъдат чути. Не беше успял да каже и дума, когато Морено изскочи навън.

Насочи се право срещу Маркс, но преди да стигне до него, откъм дърветата го спря изстрел. Още докато политаше назад, втори изстрел отнесе част от черепа на Морено, а Борн се скри зад опела му. Когато Маркс го последва, още един изстрел разкъса утринната тишина.

Маркс политна и падна.

Борис Карпов придружи Виктор Черкезов в строителния обект на улица „Варварка“. Минаха през отвор в оградата от скачени ламарини и слязоха по една рампа в мъртвата зона. Черкезов спря едва когато навлязоха дълбоко в хаоса от ръждясващи стоманени греди и блокове напукан бетон. Навсякъде се виждаха да се подават грозни бурени като кичури косми по гигантски гръб.

Спря, когато наближиха изоставен камион, лишен от гуми, електроника и двигател. Беше полегнал на една страна като кораб на морското дъно. Камионът беше зелен, но някой артистично го беше украсил с графити, изписани със сребриста боя.

Устата на Черкезов се изкриви в нещо подобно на усмивка, когато престана да гледа надписите и извърна глава.

— А сега, Борис Илич, бъди така любезен да ми кажеш причината за бързата ти среща с президента Имов.

След като не видя друга възможност, Карпов беше принуден да се подчини. Черкезов не го прекъсна нито веднъж и слушаше внимателно краткия разказ на Карпов какво беше научил за Букин и подчинените му къртици. Когато свърши, той кимна. Извади пистолет „Токарьов“ — ТТ, но не се прицели в Карпов, поне не точно.

— Сега, Борис Илич, въпросът за мен е какво да направя по-нататък. Първо, какво да правя с теб? Да те застрелям ли и да те оставя да гниеш тук? — Известно време като че ли се замисли върху тази възможност. — Да ти кажа право, от това няма да имам голяма полза. С отиването си право при Имов ти стана неуязвим. Ако бъдеш убит или изчезнеш, Имов ще нареди да започне подробно разследване, което по-скоро рано, отколкото късно ще стигне до мен. Както можеш да си представиш, ще ме постави в крайно неудобно положение.

— Мисля, че това ще бъде повече от неудобство за вас, Виктор Делягович — каза равнодушно Карпов. — Ще бъде началото на вашия край и триумф за Николай Патрушев, най-върлия ви враг.

— Напоследък имам по-голям проблем от Николай Патрушев — каза замислен Черкезов, сякаш изобщо забравил, че Карпов е там. После изведнъж излезе от вцепенението и отново се вгледа в полковника. — Така че за щастие убийството ти се изключва, защото аз те харесвам. Нещо повече, възхищавам се от упоритостта и от интелигентността ти. По тази причина дори няма да се опитвам да те подкупвам. — Той се засмя малко изкуствено. — Ти може би си последният останал честен мъж в руското разузнаване. — Той размаха пистолета. — Тогава докъде ни води това?

— До патова ситуация — предположи Карпов.

— Не, не, не. Тя не е добра за никого, особено за теб и мен и особено по това време. Ти даде доказателства на Имов срещу Букин и той ти е поставил задача. И двамата нямаме друг избор, освен да я изпълниш.

— Това ще бъде равносилно на самоубийство за вас — отбеляза Карпов.

— Само ако продължавам да съм шеф на ФСБ-2 — уточни Черкезов.

Карпов поклати глава.

— Не разбирам.

Черкезов имаше миниатюрен радиоприемник до ухото си.

— Слез долу веднага — каза той на човека, който беше от другата страна.

На лицето му се появи лукава усмивка, каквато Карпов никога преди не беше виждал.

— Виж кой идва, Борис Илич.

Карпов се обърна и видя Мелор Букин да се провира през боклуците.

— А сега — каза Черкезов и сложи пистолета в ръката на Карпов — изпълни дълга си.

Карпов скри пистолета зад гърба си, когато Мелор Букин ги приближи. Запита се какво ли му е казал Черкезов, защото Букин беше напълно отпуснат и не подозираше нищо. Очите му се разшириха, когато Карпов насочи пистолета срещу него.

— Виктор Делягович, какво означава това? — попита той.

Карпов стреля в дясното му коляно и той падна като подкосен.