Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Няма да ме имаш — каза тя тихо, но с леденостуден тон. — По никакъв начин.

— Ще те имам — отвърна не по-малко студено той, — защото ти дойде тук, за да ме имаш.

Сорая нямаше какво да отговори, но се надяваше, че той просто стреля напосоки, в противен случай тя отиваше по дяволите.

— Пусни Антонио да си върви.

— Дай ми една причина, за да го сторя.

— Ще поговорим.

Той разтърка леко слабините си.

— Вече разговаряхме.

Тя откри зъбите си в усмивка.

— Ще опитаме друга форма на комуникация.

Той сложи ръка на гърдата й.

— Така ли?

— Развържи го! — Сорая се помъчи да не изскърца със зъби. — Пусни го да си върви.

Аркадин като че ли се замисли върху молбата й.

— Мисля да не го правя — каза след няколко секунди мълчание. — Този означава нещо за теб, което го прави ценен като средство за принуда. — Бръкна в джоба си и извади автоматичен нож. Отвори го, изблъска я встрани и пристъпи към Антонио. — Какво ще кажеш да му отрежа първо? Ухо? Пръст? Или нещо по-надолу?

— Ако му отрежеш каквото и да било…

Той се извърна към нея.

— Да?

— Ако му отрежеш каквото и да било, никога няма да можеш да заспиш, докато лежа до теб.

Той се ухили насреща й.

— Аз не спя.

Беше започнала да губи надежда за живота на Антонио, когато мобилният й телефон иззвъня. Без да чака разрешение от Аркадин, отговори на повикването.

— Сорая! — Беше Питър Маркс.

— Да.

— Какво става? — Интуитивен както винаги, беше усетил напрежението в гласа й.

Тя се вгледа в очите на Аркадин.

— Всичко е екстра.

— Аркадин?

— Ами, да.

— Чудесно, установила си контакт, така ли?

— Дори повече.

— Доколкото разбирам, имаш проблем. Ще трябва да намериш сама решението, и то бързо, защото задачата ни стана спешна.

— Какво, по дяволите, става?

— Трябва да отведеш Аркадин на следния адрес през следващите седемдесет и два часа. — Той й продиктува адреса, даден му от Уилърд.

— Това е невъзможно.

— Очевидно, но трябва да бъде изпълнено. Той и Борн трябва да се срещнат и това е мястото, където ще бъде Борн.

В мрака пред нея се появи тънък лъч светлина. Да, помисли си тя, това може и да свърши работа.

— Добре — каза тя на Питър. — Ще побързам.

— И гледай той да вземе лаптопа със себе си.

Сорая въздъхна.

— Как предлагаш да го направя?

— Ами, нали затова получаваш големите пари.

Той затвори, преди Сорая да успее да му каже да върви по дяволите. Тя гневно изсумтя и прибра джиесема в джоба си.

— Бизнес проблеми ли? — попита с насмешка Аркадин.

— Нищо, което да не може да намери решение.

— Харесва ми твоята самоувереност. — Продължавайки да й се присмива, той размаха ножа. — Ще намериш ли решение и на този проблем?

Сорая като че ли се замисли.

— Възможно е. — Мина покрай него и влезе в огнището, където Антонио я гледаше с окото, което не беше затворено от подутина. Изненада се, когато го видя да се хили насреща й.

— Не бери грижа за мен — каза с дрезгав глас той. — Забавлявам се.

Без да може да я види Аркадин, тя сложи пръст на устните си, а после го притисна до неговите. Когато го дръпна, беше окървавен. Обърна се към Аркадин:

— Всичко зависи от теб.

— Не мисля. Топката е в твоето поле.

— Ето как ти предлагам да се разберем. — Тя се показа отново на трепкащата светлина на свещта. — Ти ще пуснеш Антонио да си върви, а аз ще ти кажа как да намериш Джейсън Борн.

Той избухна в смях.

— Блъфираш.

— Когато става дума за нечий живот, никога не блъфирам — рече тя.

— Въпреки това какво може да знае такава като теб, която се занимава с внос-износ, за Джейсън Борн?

— Много просто. — Сорая вече беше намислила отговора. — От време на време той използва фирмата ми за прикритие. — Това беше твърде вероятно обяснение, на което би могъл да повярва.

— И защо смяташ, че ме интересува къде е Джейсън Борн?

Тя вдигна рязко глава.

— А не е ли така? — Сега не беше време за отстъпление или за проява на слабост.

— Ами ако се окаже, че ти не си това, за което се представяш?

— Ами ако пък ти не си това, което казваш, че си?

Той поклати заканително пръст насреща й.

— Не, мисля, че не се занимаваш с внос и износ.

— Тогава става още по-интересно.

Той кимна.

— Признавам, че обичам загадките, особено когато ме приближават до Борн.

— Защо го мразиш толкова?

— Той е отговорен за смъртта на някой, когото обичах.

— О, хайде, хайде — рече тя. — Никога не си обичал, когото и да било.