Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Нямаше. Имаше нещо далеч по-интересно.

Сорая видя отново Леонид Аркадин в празния ресторант на яхтеното пристанище. А може и да търсеше нея, защото докато вниманието й беше съсредоточено в чинията със скариди и жълт ориз, полети с огненолютив сос, не го беше видяла да влиза. Келнерът й донесе питие — едно текини 21 21 Мартини с текила. — Бел.прев. , и каза, че е от мъжа на бара. Сорая погледна нататък и не се учуди, като видя Аркадин. Погледна го в очите и вдигна чашата си. Усмихна се. Това беше достатъчно да го насърчи.

— Упорит сте, не може да не ви се признае — каза тя, когато той се приближи.

— Ако бях ваш любовник, никога нямаше да ви оставя да вечеряте сама.

— За моя пул бой 22 22 Пул бой — момче, което се грижи за басейна в богаташките къщи и често изпълнява ролята на жиголо. — Бел.прев. ли говорите? Пратих го да си стяга багажа.

Той се засмя и посочи сепарето, където тя седеше.

— Може ли?

— Предпочитам да не го правите.

Въпреки това той седна и постави питието си на масата, сякаш маркираше територията си.

— Ако ми позволите да поръчам, ще ви платя вечерята.

— Нямам нужда да ми плащате вечерята — рече студено тя.

— Нуждата няма нищо общо с това. — Той вдигна ръка и келнерът се приближи. — Искам пържола, да е кървава, и порция томатилос 23 23 Плод, който прилича на малък зелен домат с тънка като пергамент ципа. — Бел.прев. .

Келнерът кимна и се отдалечи.

Аркадин се усмихна и Сорая с изненада забеляза колко естествена беше усмивката му. В нея имаше някаква вътрешна топлина, която я изплаши.

— Леонардо — представи се той.

Тя презрително изсумтя.

— Не ставайте смешен. Никой в Пуерто Пенаско не се казва Леонардо.

Той направи унила физиономия като малко момче, което току-що са заловили да бърка в буркана с курабиите, и тя започна да добива представа какъв е подходът му към жените. Видя колко магнетизъм имаше в него, какво силно впечатление правеше, излъчваше сигурност на силен мъж, съчетана с някаква уязвимост. Коя жена би могла да устои? Тя се изсмя вътрешно в себе си и се почувства по-добре, като че ли най-после беше стъпила на твърда почва, откъдето можеше уверено да пристъпи към изпълнението на задачата си.

— Вие, разбира се, сте права — каза Аркадин. — Всъщност името ми е Леонард, просто Леонард.

— Разбрах. — Тя му подаде ръка и той я задържа за миг. — Какво правите в Пуерто Пенаско, Леонард?

— Ходя на риба, спортувам.

— С моторницата ли?

— Да.

Сорая довърши скаридите си в момента, когато пристигнаха неговата пържола и томатилос. Пържолата беше направо кървава, както я бе поръчал, и обилно полята с много лютив сос. Аркадин се нахвърли веднага върху нея. „Сигурно има железен стомах“ — помисли си тя.

— А вие? — попита той между хапките.

— Дойдох заради времето. — Тя побутна чашата си настрана.

— Не ви ли харесва?

— Не пия алкохол.

— Да не сте алкохоличка?

Тя се засмя.

— Мюсюлманка съм. Аз съм египтянка.

— Извинявам се за неудачната почерпка.

— Не е нужно — каза тя и махна с ръка. — Няма как да знаете. — После се усмихна. — Обаче сте мил.

— Ха! Мил е нещо, което не съм.

— Така ли? — Тя наостри уши. — А какъв сте тогава?

Той избърса кръвта от устата си и се облегна за момент назад.

— Ами, ако трябва да съм честен, аз съм доста костелив орех. Партньорите ми бяха на това мнение, особено след като изкупих акциите им. Жена ми също мислеше така.

— И тя ли е минало?

Той кимна и се съсредоточи отново върху храната.

— Вече ще стане близо година.

— Деца?

— Шегувате ли се?

Аркадин със сигурност има дарба да разказва небивалици, помисли си тя.

— Мен също не ме бива много за родител — каза тя. — Посветила съм се изцяло на бизнеса си.

Той вдигна очи от пържолата и я попита какъв може да е.

— Внос-износ — отвърна тя. — От и за Северна Африка.

Той бавно вдигна глава и се вгледа в нея. Сорая почувства как сърцето й бие в гърдите. Каза си, че всичко това прилича на примамване на акула да захапе куката. Сега не искаше да допусне и най-малката грешка. Усети през тялото й да преминават леки тръпки. Беше много близо до пропастта, до момента, в който фалшивата й самоличност щеше да се смеси със собственото й аз. Заради този момент тя беше избрала да прави това. По тази причина не обърна гръб на Питър, когато той й постави задачата, и временно забрави за унизителния аспект на онова, което се очакваше от нея. То нямаше значение. Тя живееше точно за този момент и Питър го беше разбрал много преди нея.