Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Светна зелена светлина и когато остави кръстовището зад себе си, забеляза един бял форд да се движи в същата лента точно зад него. Веднага разпознаваше опашката, щом като я видеше. Беше видял белия форд по-рано, няколко коли зад неговата, макар от време на време да го изгубваше от поглед зад един голям камион. Във форда беше само шофьорът, който носеше черни очила. Натисна педала на газта и когато наетата кола се втурна напред, премести скоростния лост от първа на трета по-бързо, отколкото трансмисията можеше да се справи. Настъпи моментно колебание при преминаването от втора на трета скорост и той се уплаши да не би нещо в скоростната кутия да се е повредило. После колата полетя напред толкова бързо, че за малко да се удари в задницата на камиона пред него. Зави в дясната лента и натисна още повече газта, когато видя, че белият форд го следва.

Намираха се в квартал на Лондон с оживено движение, бутици и по-големи магазини. Една табела за подземен гараж изскочи толкова бързо пред него, че той успя в последния момент да завие към входа. Остърга предния ляв калник в бетонната стена, после изправи колата и се спусна надолу по рампата в бетонната пещера, осветена с неонови лампи.

Вмъкна се в едно място за паркиране, където колите бяха толкова нагъсто, че трябваше да свали прозореца, за да се измъкне от купето, тъй като вратата не можеше да се отвори. В това време чу свистене на гуми и предположи, че белият форд продължаваше да го следва. Видя отворения вход към стълбище в съседство с асансьора и се вмъкна там тъкмо в момента, когато бялата кола профуча край него. Стълбището миришеше на грес и на урина. Втурна се нагоре, вземайки по две-три стъпала наведнъж, и тогава чу затръшване на вратата на кола и бързо шляпане на подметки по бетона. Разбра, че някой тича нагоре по стълбите зад него.

Тъкмо се канеше да завие зад един ъгъл, когато налетя на някакъв бездомник, толкова пиян, че беше припаднал. Като се стараеше да не диша, Маркс се наведе над него, извлече го по стълбите и го сложи легнал напряко на стъпалото непосредствено зад ъгъла. Скри се в тъмното по стълбите над него и зачака, като се стараеше да диша дълбоко и равномерно.

Шумът от бързи стъпки се приближи и Маркс, полунаведен, напрегна тяло. Както беше предвидил, преследвачът му се втурна зад ъгъла и не видя пияния, докато не стана твърде късно. Когато се спъна и полетя напред, Маркс се хвърли надолу по стълбите и му нанесе силен удар с коляно в главата. Преследвачът политна назад, отново се спъна в пияния и се просна по гръб.

Маркс го видя да измъква изпод якето си „Браунинг М1900“. Ритна го в ръката миг преди другият да стреля. Гърмежът в затвореното пространство беше толкова оглушителен, че пияният отвори очи и веднага скочи на крака. Мъжът с браунинга го сграбчи за яката и притисна дулото на пистолета в главата му.

— Сега ще дойдеш с мен. — Имаше силен акцент, може би на човек от Близкия изток. — Или ще ти пръсна мозъка. — Разтърси толкова силно пияния, че от отпуснатите му устни се разлетя слюнка.

— Чекиджия такъв! — развика се напълно объркан пияният. — Разкарай се!

Побеснелият стрелец стовари цевта на браунинга в главата на пияния, а в това време Маркс скочи напред. Удари с длан брадичката на стрелеца и тя се вирна нагоре, откривайки гърлото му. Докато продължаваше да се бори с ръката, която държеше пистолета, нанесе силен удар с юмрук в гърлото на човека. Хрущялната кост поддаде и той се строполи с отворена уста, останал без въздух. Очите му бяха широко отворени и обърнати нагоре. Можеше да издава само животинско ръмжене, но скоро и то престана.

Пияният се завъртя с изненадваща бързина и ритна стрелеца в слабините.

— Как ти се харесва това сега, а? — После, като продължи да си мърмори нещо под нос, заслиза тромаво по стълбите, без да се обръща назад.

Маркс бързо пребърка джобовете на стрелеца, но намери само ключовете за белия форд и пачка пари. Нямаше нито паспорт, нито каквито и да било други документи за самоличност. Едно е сигурно, помисли си Маркс, не е от ЦРУ. „Тогава за кого работи и защо, по дяволите, ме следи?“ Запита се кой би могъл да знае, че е тук, с изключение на Уилърд и Оливър Лис.

После чу свирка на пеши полицаи и разбра, че трябва да изчезва. Погледна още веднъж мъжа, като се надяваше да види нещо отличаващо, например татуировка или…

Тогава видя златния пръстен на третия пръст на дясната ръка и се наведе да го свали. Надяваше се от вътрешната страна да има възпоменателен надпис.