Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Когато алчността надделя у Есай и той призна какъв е бил първоначалният му мотив, всички най-лоши предубеждения на Холидей за арабите се потвърдиха. Тогава той намрази Есай. Дори кроеше планове да го убие. Но накрая се беше отказал от фантазиите си за отмъщение, подмамен, както и самият Есай, от златото на цар Соломон. Кой би могъл да устои на такава великолепна награда? В даден момент Холидей беше осъзнал, че двамата с Есай имат много повече общо, отколкото би могло да се предполага, като се има предвид напълно различното им потекло. Освен това и двамата бяха воини на нощта, обитаващи света на сенките, който съществуваше в периферията на цивилизованото общество и го защитаваше от разрушителни елементи както вътре, така и извън него.

— „Северий Домна“ не е по-различна от който и да било тиранин… бил той фашист, комунист или социалист — каза Джалал Есай. — Това общество живее, за да трупа сила и да могат неговите членове да влияят на световните събития с единствената цел да трупат още по-голяма мощ. Пред лицето на такава мощ хуманитарната политика става неадекватна, както и религията.

Есай се облегна назад и кръстоса крак върху крак.

— В началото „Северий Домна“ беше мотивирана от желание за промяна, за разбирателство между големите умове на Изтока и Запада и между исляма, християнството и юдаизма. Признавам, това беше благородна цел и за известно време те успяваха, макар и в твърде малки мащаби. Но после, подобно на всички алтруистични стремежи, и тя влезе в противоречие с човешката природа.

Изведнъж той се наведе напред на канапето.

— Казвам ти, няма по-силна мотивация за човешките същества от алчността, по-силна е дори от страха. Алчността като секса кара хората да оглупяват, да стават слепи за страха или за нуждата от каквото и да било друго. Алчността изопачи целите на „Северий Домна“ до такава степен, че станаха буквално противоположни на първоначалната идея. На думи членовете продължаваха да защитават първоначалната цел, но с времето „Северий Домна“ напълно се корумпира.

— А ние какви сме? — Холидей продължи да пафка с пурата си. — И ние сме алчни като „Северий Домна“, може би дори повече.

— Обаче сме наясно какво ни ръководи — каза Джалал Есай и очите му блеснаха. — Имаме ясен поглед и ясен ум.

Скарлет погледна Борн, докато той я развързваше. По бузите й имаше следи от сълзи. Вече не плачеше и трепереше неудържимо, зъбите й тракаха.

— Мама добре ли е?

— Да, добре е.

— Кой си ти? — Очите й отново се насълзиха. — Кой беше този човек?

— Казвам се Адам и съм приятел на майка ти — отвърна Борн. — Помолих я да ми помогне и тя ме заведе в Оксфорд да се видя с професор Гайлс. Нали го помниш?

Скарлет кимна и подсмръкна.

— Харесвам професор Гайлс.

— Той също те харесва, и то много.

Гласът му беше гальовен и тя като че ли започна да се успокоява.

— Ти влетя в стаята като Батман.

— Не съм Батман.

— Знам — каза леко възмутена тя, — но си целият в кръв, а не си ранен.

Той дръпна яката на ризата си.

— Това не е истинска кръв. Трябваше да заблудя човека, който похити теб и майка ти.

Тя го изгледа с одобрение.

— Ти си таен агент като леля Трейси.

Борн се засмя.

— Леля ти Трейси не беше таен агент.

— Напротив, беше.

Възмущението в гласа й предупреди Борн, че не трябва да се отнася с нея като с дете.

— Защо мислиш така?

Скарлет сви рамене.

— Не можехме да разговаряме с нея, без тя да скрие нещо. Мисля, че имаше само тайни и нищо друго. И винаги беше тъжна.

— Тайните агенти тъжни ли са?

Скарлет кимна.

— Тъкмо затова са станали тайни агенти.

В твърдението й имаше нещо невинно и същевременно много дълбокомислено, но за момента Борн се въздържа да продължи разговора на тази тема.

— Професор Гайлс и майка ти ми помогнаха при решаването на един проблем. За нещастие този човек искаше нещо от мен.

— Трябва много да го е искал.

— Да, така е. — Борн се усмихна. — Много съжалявам, че изложих теб и майка ти на опасност, Скарлет.

— Искам да я видя.

Борн я взе на ръце. Беше студена като лед. Занесе я до леглото при прозореца. Криси беше посипана със стъкла и в безсъзнание.

— Мамо! — Скарлет се отскубна от ръцете на Борн. — Мамо, събуди се!

Забелязал ужаса в гласа й, Борн се наведе над Криси. Пулсът й беше добър, дишаше равномерно.

— Тя е добре, Скарлет. — Той ощипа Криси по бузата, клепачите й трепнаха и тя отвори очи. Вгледа се в лицето му.