Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Без да губи време, той отиде до прозореца, отвори го широко, покатери се на перваза и погледна навън. Пред него имаше гъста плетеница от дъбови клони, на които се покатери. Придвижи се по тях до прозореца на втората стая отдясно. Вътре се движеше някаква сянка и той остана неподвижен. Различи едва-едва два еднакви кревата. Стори му се, че вижда фигури на тях: Криси и Скарлет?

Хвана се с ръце за клона, който лежеше почти хоризонтално над главата му, заклати се напред–назад, за да набере нужната инерция, а после се хвърли с краката напред през прозореца. Старото стъкло се пръсна на хиляди парченца, което накара Ковън инстинктивно да закрие лице с ръка.

Със стъпването си вътре Борн се хвърли напред и блъсна с рамо Ковън. Двамата мъже се стовариха върху отсрещната стена и паднаха на пода. Борн го удари три пъти с юмрук, а после посегна към глока, обаче Ковън беше подготвен и когато Борн се откри, нанесе страхотен удар върху скулата на обгорената му и кървяща буза. Борн се свлече на земята, а Ковън насочи пистолета не срещу Борн, а срещу Скарлет, която лежеше върху по-близкото легло. Беше застанал под такъв ъгъл, че нямаше място за директна стрелба по Криси, която лежеше на леглото по-близо до прозореца.

Ковън дишаше тежко, но въпреки това успя да каже:

— Е, добре. Ставай. Имаш пет секунди да сложиш ръцете си зад главата. След това ще застрелям момичето.

— Моля те, Адам, моля те. Направи каквото казва. — Беше гласът на Криси, издаващ смъртен страх, граничещ с истерия. — Не му позволявай да нарани Скарлет.

Борн я погледна, а после нанесе ножичен удар, който отклони от Скарлет насочения пистолет на Ковън.

Той тихо изруга и се опита да насочи отново пистолета. Това беше грешка. Като продължаваше да държи ръката му, Борн се наведе рязко напред и удари с глава вече разбития и окървавен нос на противника си. Ковън изрева от болка, но въпреки това се опита да измъкне ръката си. Борн стовари обувката си върху капачката на коляното на Ковън и я строши. Той рухна на земята и Борн натисна с крак коляното. Очите на Ковън се насълзиха, челюстите му силно затрепериха, а по тялото му преминаха тръпки.

Като измъкна пистолета от ръката му, Борн притисна с дулото дясното око на Ковън. Когато той се опита да противодейства, Борн каза:

— Ако го направиш, никога няма да можеш да излезеш от тази стая. Кой тогава ще се погрижи за жена ти и децата?

Другото кървясало око на Ковън се вгледа в Борн и той притихна. Ала в момента, в който Борн отдръпна дулото на пистолета, Ковън го удари рязко с рамото и бедрото си. Борн посрещна хладнокръвно атаката, позволи на Ковън да го отблъсне назад и да изразходва последните си сили, а после стовари дръжката на глока в черепа му, разбивайки орбиталната кост. Ковън се опита да извика, но от устата му не излезе никакъв звук. Обърна нагоре очи и се срути в краката на Борн.

Борис Карпов вървеше през бруления от вятъра Червен площад, дишаше тежко и мислеше как да процедира с Букин и с много опасния Черкезов. Президентът Имов се беше съгласил с всичко, което му поиска, включително да се пази пълна тайна, докато Карпов разкрие всички къртици във ФСБ–2. Първоначално трябваше да се започне с Букин. Знаеше, че ще може да го пречупи. След като го стореше веднъж, нямаше да е трудно да бъдат разкрити другите къртици.

Валеше слаб сняг на малки, сухи снежинки, които прехвърчаха из въздуха. По златните кубета луковици примигваха светлини, а туристите си правеха снимки на фона на архитектурните забележителности. Спря се за миг, за да се порадва на спокойната обстановка, нещо твърде рядко за Москва напоследък.

После се върна по стъпките си обратно до лимузината. Като го видя, че се връща, шофьорът запали мотора. Излезе навън и отвори задната врата за шефа си. Покрай тях мина висока блондинка в палто от червеникава лисича кожа и ботуши до коленете. Шофьорът я проследи с поглед, когато Карпов се наведе и влезе в колата. Вратата след него се затръшна.

Когато шофьорът седна зад волана, му каза:

— Щабът.

Шофьорът кимна мълчаливо, включи на скорост и те излязоха от Кремъл.

До централата на ФСБ-2 имаше дванадесет минути път с кола по улица „Знаменка“ в зависимост от интензивността на движението, което в този час не беше толкова голямо. Карпов беше потънал в размисъл. Опитваше се да измисли начин да завари Букин сам, за да го откъсне от връзките му. Реши да го покани на вечеря. По пътя щеше да инструктира шофьора на колата да я отклони до просторния строителен обект на улица „Варварка“, която беше мъртва зона за мобилните телефони, за да могат двамата с Букин да „поговорят“ необезпокоявани за предателството му.