Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Скарлет?

— Тук е, Криси.

— Ковън?

— Адам влетя през прозореца като Батман — каза Скарлет, горда с новия си познат.

Криси се намръщи, забелязала ризата на Борн.

— Каква е тази кръв?

Скарлет стисна силно майка си за ръката.

— Не е истинска, мамо.

— Сега всичко е наред — рече Борн. — Недей да се движиш още. — Отстрани с ръка, доколкото можа, стъклата от нея. — Разкопчай си блузата. — Обаче пръстите й така трепереха, че не можеше да се справи с копчетата.

— Ръцете ужасно ме болят — каза тихо тя. Извърна глава и се усмихна на дъщеря си. — Благодаря на Бога, че си добре, захарчето ми.

Скарлет отново избухна в сълзи. Криси погледна Борн, докато той разкопчаваше копчетата й. Смъкна блузата й, за да могат и последните парчета стъкло да паднат от нея, без да я наранят. После я повдигна. След като я отмести от леглото, я изправи на крака. Когато прекрачиха безжизненото тяло на Ковън, Криси потрепери. Спряха в стаята, която тя беше използвала, за да вземат по един пуловер за нея и за Скарлет, която продължаваше да лее сълзи, докато обличаше своя. Беше жълт с избродирани върху него розови зайчета, които ядат сладолед във фунийки. По стълбите момичето отново заплака.

Криси я прегърна.

— Всичко е наред, захарчето ми. Всичко е наред. Сега си с мама — продължаваше да й шепне тя.

Когато слязоха в приземния етаж, Криси каза на Борн:

— Ковън завърза баща ми. Той е някъде тук.

Борн го намери завързан и със запушена уста в един от килерите към кухнята. Беше в безсъзнание или от удара, от който имаше подутина на лявото слепоочие, или от липсата на достатъчно кислород. Положи го върху пода на кухнята и го развърза. Беше тъмно, защото още нямаше електричество.

— Господи, мъртъв ли е? — попита Криси, когато двете със Скарлет се втурнаха вътре.

— Не. Пулсът му е стабилен. — Борн вдигна пръста си от сънната артерия и започна до го освобождава от въжетата.

Като видя баща си така безпомощен, куражът на Криси се стопи и тя започна безмълвно да плаче, ала от това Скарлет отново се разрева и затова тя прехапа устни и потисна сълзите си. Пусна студена вода от чешмата, натопи една кърпа и напълни една чаша. Приклекна до дъщеря си, а след това постави сгънатата кърпа върху бузата на Борн, която беше започнала да се подува.

Баща й беше слаб като много стари хора. Лицето му носеше белезите на годините, а главата му беше наклонена някак настрани, от което Борн предположи, че не много отдавна е имал удар. Разтърси го леко, клепачите му трепнаха и той отвори очи. Облиза с език пресъхналите си устни.

— Можеш ли да го вдигнеш да седне? — попита Криси. — Ще му дам да пийне малко вода.

Като го подпираше в гърба, Борн бавно и предпазливо го изправи да седне.

— Татко, татко?

— Къде е онзи кучи син, който ме удари?

— Мъртъв е — каза Борн.

— Хайде, татко, пийни малко вода. — Криси се взираше внимателно в баща си, страхувайки се, че всеки момент може отново да припадне. — Ще се почувстваш по-добре.

Обаче старият човек не й обърна внимание. Гледаше втренчено Борн. Отново облиза устните си и отпи от чашата, която държеше дъщеря му. Адамовата му ябълка подскочи, докато пиеше. Задави се.

— По-полека, татко. По-полека.

Той вдигна ръка и тя отдръпна чашата от устата му. Посочи с пръст Борн.

— Познавам те. — Гласът му приличаше на стържене на пясък в метал.

— Едва ли — отговори Борн.

— Не, не. Ти дойде в Центъра, когато го ръководех аз. Вярно, беше преди много години, когато Центърът беше „Олд Бойс Скул“ на „Джордж Стрийт“. Обаче няма никога да го забравя, защото трябваше да посетя бивш колега, който се казваше Базил Бейсуотър, един абсолютен чекиджия. Беше извършил убийство на пазара и го пратиха до живот в затвора в Уитни. Прекарваше цялото си време в игра на някаква форма на шах, или нещо подобно. Срамно пилеене на време. Но теб помня — той докосна с пръст гърдите на Борн, — никога не забравям физиономия. Дяволите да ме вземат. Ти си професор Уеб. Точно така! Дейвид Уеб!

Питър Маркс получи съобщението на Борн по мобилния телефон. Беше кратко и сбито. Съгласи се със смесени чувства да отиде на адреса, който му беше посочил. Донякъде се изненада, че Борн изобщо му се беше обадил. От друга страна, той като че ли не беше същият Борн, какъвто го знаеше, което накара Маркс да се запита в каква ситуация щеше да се окаже. Отношенията му с Борн бяха еднопосочни — чрез Сорая. Той знаеше нещо за любовната й афера с Борн и винаги се беше питал дали тя не бе допуснала личните чувства да повлияят на мнението й за него.