Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Официалната позиция на ЦРУ беше и си остана такава още известно време — че амнезията на Борн го е направила непредвидим и затова опасен. Той беше агент бунтар, не бе лоялен на никого и към нищо, най-малко пък на ЦРУ. Въпреки че в миналото то беше принудено да го използва, това винаги беше ставало чрез измама и принуда, тъй като, изглежда, нямаше друг начин да бъде контролиран. А дори и тези методи не се оказаха сигурни. Макар Маркс да беше убеден, че неотдавнашната работа на Борн бе станала причина за провала на „Блек Ривър“ и беше предотвратила предстояща война с Иран, не знаеше почти нищо за самия човек. Той си оставаше пълна загадка. Да се предвидят реакциите му в дадена ситуация беше празно занимание. Освен това беше факт, че много хора, опитали да се приближат до него, умираха от внезапна насилствена смърт. За щастие Сорая не беше от тях, но Маркс се безпокоеше, че това може би е само въпрос на време.

— Лоши новини ли? — попита дон Фернандо Херера.

— Просто още малко от същото — отвърна Маркс — Трябва да отида на една среща.

Седяха в гостната в къщата на Диего Херера, заобиколени от негови снимки. Маркс се запита дали присъствието му тук беше мъчително или успокояващо за бащата.

— Сеньор Херера, преди да тръгна, има ли още нещо, което бихте могли да ми кажете за вашия кръщелник? Знаете ли защо е бил във „Веспър Клъб“ миналата нощ и защо би могъл да наръга Диего? Какви бяха отношенията им?

— Никакви, ако трябва да отговоря първо на последния ви въпрос.

Херера извади цигара и я запали, но, изглежда, не му се пушеше. Очите му шареха из стаята, като че се страхуваха да се спрат по-дълго върху нещо. Маркс подозираше, че е нервен. От какво?

Известно време Херара гледаше замислен Маркс. Пепелта от недопушената цигара се сипеше безшумно на килима между краката му.

— Диего не знаеше за съществуването на Отавио, поне що се отнася до връзката му с мен.

— Тогава защо Отавио е убил Диего?

— Не би го сторил и затова отказвам да повярвам, че го е направил.

Херера каза на шофьора си да откара Маркс до най-близкия офис за коли под наем. Настоя двамата с Маркс да си разменят номерата на телефоните. Думите му, че не вярва Отавио да е убил Диего, продължаваха да звучат в главата на Маркс, докато записваше в Джи Пи Ес програмата на смартфона си адреса, даден му от Борн.

— Искам да ме държите в течение на разследването — му каза Херера. — Обещахте да намерите убиеца на сина ми. Трябва да знаете, че приемам най-сериозно дадените обещания.

Маркс не виждаше причина да се съмнява в това.

Петнадесет минути след като потегли от паркинга на колите под наем, смартфонът му иззвъня и получи съобщение от Сорая. След минути му се обади Уилърд.

— Напредък?

— Установих контакт — каза Маркс, имайки предвид Борн.

— Знаеш ли къде е? — попита със зле прикрито нетърпение Уилърд.

— Не още — излъга Маркс. — Но скоро ще разбера.

— Добре. Обаждам се навреме.

— Навреме за какво? — попита Маркс.

— Задачата малко се променя. Трябва да улесня срещата между Борн и Аркадин.

Маркс потърси скрит подтекст в гласа на Уилърд. Нещо там у дома се беше променило. Не обичаше да го държат в неведение и веднага почувства, че това не му е от полза.

— А пръстенът?

— Ти слушаш ли ме? — скара му се Уилърд. — Прави това, което ти се нарежда.

Сега вече Маркс беше сигурен, че му е отказан достъп до някаква важна информация. Почувства как предишният гняв от машинациите на началника му се надига като жлъч в гърлото му.

— Сорая Мур установила ли е контакт? — продължи Уилърд.

— Да. Току-що получих съобщение от нея.

— Свържи се с нея — нареди му шефът. — Координирайте действията си. Трябва да закараме двамата до следния адрес. — Той го каза на Маркс. — Как ще го направиш си е твоя работа, но имам информация, че Аркадин ще бъде заинтригуван. — Той разказа на Маркс какво му беше казал Ел–Ариан за липсващата информация, без която файлът в хард диска на лаптопа е безполезен. — Имаш седемдесет и два часа.

— Седемдесет и два…? — Но вече говореше на празното пространство. Разговорът беше приключил.

На следващото кръстовище Маркс погледна картата в джипиеса на смартфона си, за да се увери, че не е сбъркал един завой, докато разговаряше с Уилърд. Сутринта беше започнала със слънце, ала сега бяха тръгнали да се събират облаци и всичко се оцвети в сиво. Заваля ситен дъжд, който притъпи контурите и на най-острите ъгли на сградите и табелите.