Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Шофьорът спря пред един червен светофар, но когато светна зелено, не включи на скорост. През запотеното стъкло Карпов видя как един мерцедес застана край тях. Докато наблюдаваше, задната врата се отвори и отвътре се показа фигура. Беше твърде тъмно, за да го разпознае, но миг по-късно вратата на неговата кола рязко се отвори. Беше странно, защото шофьорът му винаги затваряше автоматично всички врати. Фигурата наведе глава и се вмъкна на седалката до него.

— Борис Илич, за мен е винаги удоволствие да ви видя — каза Виктор Черкезов.

Има усмивка на хиена и мирише като хиена, помисли си Карпов.

Черкезов, който с жълтеникавите си очи приличаше на кръвожаден хищник, се наведе леко напред и каза на шофьора:

— Мисля, че беше улица „Варварка“. Строителният обект. — После се облегна назад и отблъскващата му усмивка проблесна в полумрака на лимузината. — Не искаме да ни безпокоят, нали, Борис Илич?

Това не беше въпрос.

Манди и Мишел спяха вплетени една в друга, както го правеха винаги след дълги еротични игри. За разлика от тях, Бъд Холидей и Джалал Есай се бяха оттеглили в гостната на апартамента, който беше тяхна обща собственост под фалшиво име, така добре прикрито с документи, че при проследяване никога нямаше да се стигне до тях.

По-скоро от любезност, отколкото от предпочитание, Холидей отпиваше от чаша сладък ментов чай, седнал срещу Есай.

— Имах намерение да ти кажа — рече с най-небрежен тон той. — Оливър Лис е под федерален арест.

Есай рязко вдигна глава.

— Какво? Защо не ми каза веднага?

Холидей посочи към спалнята, където близначките дълбоко спяха.

— Но… какво е станало? Струваше ми се, че той е в безопасност.

— Изглежда, че напоследък никой не е в безопасност — каза Холидей, докато търсеше кутията си с пури. — Без предупреждение Министерството на правосъдието започна ново разследване на контактите му, докато е ръководил „Блек Ривър“. — Вдигна рязко глава и погледна втренчено Есай. — Дали има вероятност това разследване да стигне до теб?

— Аз съм напълно изолиран — каза Джалал Есай. — Погрижих се за това още в самото начало.

— Добре тогава. Майната му на Лис. Продължаваме.

Джалал Есай беше смутен.

— Не изглеждаш изненадан?

— Мисля, че от известно време Оливър Лис вървеше по доста тънък лед.

— Той ми е нужен — каза Джалал Есай.

— Поправка. Беше ни нужен. Когато казах продължаваме, наистина имах това предвид.

Холидей намери подвързаната с кожа кутия и извади една пура. Предложи и на Есай, но той отказа. После отхапа единия й край, пъхна я в устата си и я запали. Разклати пурата на пламъка, докато я разпалваше.

Есай каза:

— Предполагам, че Лис е изчерпал възможностите си.

— Точно така. — Сега, като усети дима в дробовете си, Холидей се почувства по-спокоен. Сексът с Мишел винаги караше сърцето му да бие прекалено силно, дори болезнено. Жената беше невероятна гимнастичка.

Есай си наля още чай.

— С Лис изпълнявах заповеди от една организация, която изоставих.

— Сега двамата имаме общ бизнес — отбеляза Холидей.

Есай кимна.

— Бизнес за сто милиарда долара.

Холидей се намръщи, загледан в края на пурата си.

— Не чувстваш ли угризения, че си изневерил на „Северий Домна“? В края на краищата те са хора от твоята порода.

Есай не обърна внимание на расистката забележка. Беше свикнал с начина на изразяване на Холидей, както човек не обръща внимание на болката от киста.

— Моята порода не е по-различна от твоята и в двете има добри, лоши и грозни хора.

Холидей избухна в такъв силен смях, че почти се задави от дима на пурата. Наведе се напред, като продължаваше да се смее и да кашля. Очите му се насълзиха.

— Трябва да те уверя, Есай, че за арабин си доста свестен.

— Аз съм бербер амазих — Есай подчерта това без следа от враждебност.

Холидей го наблюдаваше през дима.

— Нали говориш арабски?

— Освен другите езици, включително и берберски.

Холидей разпери ръце, като че ли отговорите на другия потвърждаваха това, което беше имал предвид. Двамата с Джалал Есай се бяха запознали в колежа, където Есай изкара две години като студент на разменни начала. Всъщност тъкмо заради Есай Холидей беше започнал да проявява интерес към нарастващата арабска заплаха за западния свят. Есай беше мюсюлманин, но по-скоро аутсайдер в много разделения и религиозен арабски свят. През призмата на светогледа на Есай Холидей беше прозрял, че е само въпрос на време сектантските битки в този свят да излязат извън неговите граници и да се превърнат в поредица от войни. Тъкмо по тази причина той беше направил Есай свой приятел и съветник и едва много по-късно, когато Есай бе престанал да се интересува от целите на „Северий Домна“, си даде сметка, че той е бил изпратен в Съединените щати и по-специално в неговия колеж, за да направи него свой приятел и съюзник.