Джефри Дивър - Ръкописът на Шопен

— Но защо, Хари? — намеси се Колмбаш.

— Почти милиард долара в откраднати произведения на изкуството. Плячкосани от нацистите из цяла Европа и скрити в църкви в Косово, Сърбия и Албания. Точно както в „Света София“. Знаехме, че Чеймбърс е работил кратко време в балканските страни, но бързо се е измъкнал оттам. Сигурно там се е запознал с Ругова и е научил за плячката. После е финансирал операцията и е наел Фауст да се погрижи за нея. Минали няколко години и те решили да изкарат малко пари, като продадат произведенията на изкуството на частни колекционери. Но Ругова ги изпреварил. При това действал невнимателно. Не си прикрил следите и се разчуло за съкровищата. Беше само въпрос на време Доброволците да започнат да сглобяват мозайката. Затова Чеймбърс и Фауст е трябвало да елиминират Ругова и нас. Но за да се предпазят от подозрения, решават да представят всичко за истинско терористично нападение. И докарват Вукашин и бандитите му тук. Е, след като осъзнах мотива, просто се замислих кой ще е идеалният начин да убият всички ни. И беше очевидно: атентат в концертната зала.

Мидълтън се обърна към Чеймбърс.

— Не се изненадах, когато разбрах, че ти си дал идеята за концерта, Дик.

— Всичко това са глупости. И още не си чул края им.

— За първото грешиш, но за второто си прав. Ще съм свидетел по делото ти и ще чуя още много неща. Ти също.

Колмбаш и двамата агенти поведоха Чеймбърс и двете горили на Фауст към ареста.

Мидълтън и инспектор Йозеф Падло останаха сами на студената улица. Започна да ръми.

— Благодаря ти за помощта, Йозеф.

— Няма защо. Исках да го направя. Е… значи всичко приключи, а?

— Не съвсем. Остават няколко въпроса, на които трябва да отговорим. Любопитен съм и за още нещо: Елеана Соберски. Беше свързана с Вукашин. Но мисля, че имаше и още нещо. Според мен тя си е имала собствена цел.

Той си припомни думите на садистката точно преди да умре: „Ние знаем за отношенията ти с Фауст“.

— Аха — кимна Падло. — Значи още някой се интересува от съкровището. Или си има свое собствено и би искал да увеличи пазарния си дял.

— Да, така смятам.

— Някой от хората на Ругова?

Мидълтън сви рамене.

— Съмнявам се. Те бяха тъпаци. Според мен е някой високопоставен, като Дик Чеймбърс, но в Рим или Варшава, или в Москва.

— И ще разбереш кой е?

— Случаят е в кръвта ми. Знаеш този израз, нали?

— Вече го знам.

— Ще продължа да се занимавам с него, докато не изпитам пълно удовлетворение.

— Сам ли ще действаш? — попита полското ченге. — Или с помощта на приятели?

Мидълтън не можа да сдържи усмивката си.

— Да, говорихме за възстановяване на групата. Имам предвид Доброволците.

Падло извади от джоба си пакет „Собиески“ и понечи да запали, но се намръщи.

— Ще имам ли проблеми заради пушенето?

Мидълтън се засмя.

— На открито в парка? Все още е позволено.

Падло запали и дръпна дълбоко.

— Къде мислиш, че са откраднатите произведения на изкуството, Хари?

— Фауст и Чеймбърс вероятно имат поне няколко обезопасени къщи по света. Ще ги намерим.

— И какво смяташ, че ще откриеш там?

— Ако съдим по Шопен, вероятно ще е нещо зашеметяващо. Не мога дори да си го представя.

Мидълтън си погледна часовника. Минаваше полунощ. Но пък се намираха в северозападен Вашингтон, оазиса на юпитата в града, който често спи.

— Ще ми правиш ли компания за някое и друго питие? — попита той. — Знам един бар, в който сервират хубава полска водка.

Падло се усмихна тъжно.

— Мисля, че не. Изморен съм. Работата ми тук е свършена. Утре си заминавам. И трябва да стана рано, за да се сбогувам с един човек… Вероятно знаеш къде се намира това място? — попита той и показа на Мидълтън лист с адреса на гробище в Александрия, Вирджиния.

— Разбира се, мога да те упътя. Но ще ти предложа друго. Какво ще кажеш да отидем заедно? Аз ще шофирам.

— Наистина ли нямаш нищо против?

— Йозеф, приятелю, за мен ще е чест.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6346

Издание:

Джефри Дивър. Ръкописът на Шопен

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2010

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-085-9

Jeffery Deaver

Lee Child

David Hewson

James Grady

S. J. Rozan

Erica Spindler

John Ramsey Miller

David Corbett

John Gilstrap

Joseph Finder

Jim Fusilli

Peter Spiegelman

Ralph Pezzullo

Lisa Scottoline

P. J. Parrish

Според някои при настъпването на 2000 г. компютрите щяха да спрат да работят и да предизвикат световна криза и дори края на света. — Б.пр.