Джефри Дивър - Ръкописът на Шопен

И затова бил елиминиран от Вукашин. Стефан Анджей, татуираният тип, който бе убил Вал Броко, вероятно бе предател и бе очистен поради тази причина, а и заради некомпетентността си.

Издирването на Фауст продължаваше с пълна сила и се появиха няколко следи. Той все още разполагаше със свои хора в страната и записи от предплатен мобифон, на който Перес бе звънял често, вероятно собственост на Фауст, показваха, че е звънял доста пъти на обществени телефони в определен район във Вашингтон, където очевидно живееха другарите му. Незабавно бяха устроени електронно наблюдение и засади.

Но поне за момента Мидълтън не участваше в лова. Интересуваше се повече от съвземането на дъщеря си.

И от подновяването на приятелството си с Нора Тесла и Жан-Марк Леспас.

Беше ги поканил за няколко дни в къщата на езерото. Не беше сигурен дали ще се отзоват на поканата, но го направиха. Дъщеря му, изглежда, бе простила на Тесла за развода на родителите си, тъй като бе разбрала, че той е неизбежен, още дълго преди Нора да се появи на сцената.

Но имаше и други проблеми и отначало разговорите между старите приятели бяха повърхностни и почти лишени от съдържание. Темата за миналото най-после бе повдигната и те заговориха за военнопрестъпника от Дарфур, убит от Вал Броко и станал причина за разпускането на Доброволците.

Никой не отстъпи от мнението си, нямаше извинения и оправдания, но благодарение на близкото приятелство, родено от обща цел, инцидентът най-после бе погребан.

Тесла и Мидълтън прекарваха доста време заедно, бъбреха си за незначителни неща. Отидоха на дълга разходка и излязоха на малък нос, който гледаше към близкото езеро. Стадо елени изскочи от храсталаците и избяга в гората. Стресната, Нора хвана ръката на Мидълтън и този път не я пусна.

Малко след откриването на нервнопаралитичния газ Мидълтън получи интересно обаждане. Ейб Новаковски, в момента арестуван в Рим, бе сключил сделка с американските, полските и италианските прокурори. И в замяна на намалена присъда щеше да предаде нещо.

Оказа се, че става дума за нещо изключително.

На следващия ден в къщата на езерото пристигна колет. Мидълтън го отвори и прекара следващите два дни в кабинета си.

— Мамка му — изсумтя шашнато, когато видя съдържанието му.

Първият човек, с когото сподели мнението си, не беше дъщеря му, нито Тесла или Леспас, а Фелисия Камински, която дойде на гости, привлечена от новината.

Мидълтън й показа онова, което вече бе сложил на пианото „Стайнуей“ в кабинета си.

— И не е фалшификат?

— Не — прошепна Мидълтън. — Истински е. Няма съмнение.

В отплата за службата си за Фауст Новаковски бе получил истински ръкопис на Шопен, непознат досега и очевидно част от съкровището, плячкосано от Ругова в църквата „Света София“.

Беше соната за пиано и камерен оркестър и нямаше име.

Зашеметяващо откритие за любителите на музиката.

А и за правителството, както Мидълтън чу развеселено. Важните клечки от министерството на националната сигурност бяха подскочили от новината и от желание да си придадат още по-добър вид след победата над терористите, уредиха гала премиера на сонатата в концертна зала „Джеймс Мадисън“ във Вашингтон. Мидълтън се обади лично на Дик Чеймбърс и настоя Фелисия Камински да е главната солистка. Чеймбърс веднага се съгласи и каза:

— Задължен съм ти, Хари.

Основният инструмент на Фелисия беше цигулката, но когато чу новината, тя каза шеговито:

— Е, мога да се оправя и с клавишите на пианото.

Мидълтън се засмя, а Камински добави сериозно:

— Това е голяма чест, за която всеки музикант може само да мечтае.

Прегърна го и добави:

— Ще посветя изпълнението си на паметта на вуйчо ми.

Нора Тесла, Леспас и Шарлот щяха да присъстват на концерта, както и целият културен и политически елит на Вашингтон.

Няколко дни преди концерта Чарли Мидълтън дойде при Хари в кабинета му. Беше късно вечерта.

— Какво правиш, татко?

Татко? От години не беше използвала тази дума. Прозвуча му странно.

— Просто преглеждам Шопен. Ти как си, скъпа?

— Оправям се. Стъпка по стъпка.

Седна до него. Мидълтън я целуна по косата, а тя отпи от виното му.

— Вкусно. — И се усмихна.

Това бе думата, която Мидълтън й повтаряше, докато се опитваше да я накара да си изпие млякото, когато беше малка.

— Забележително, нали? — прошепна Чарли след малко, приковала очи в ръкописа.

— И само като си помислиш, че Фредерик Шопен е държал тези листа. Виж и тази драсканица. Дали е изпробвал перото си? Или нещо го е разсеяло? Или пък е било начало на бележка до самия него?