Джефри Дивър: Ръкописът на Шопен

— Хари! — извика Перес и се прицели в главата му. — Няма да повтарям!

Очите им се срещнаха. Перес натисна спусъка. Щрак.

Мидълтън извади шепа патрони от джоба си и му ги показа. Докато се преструваше, че взима назаем само три-четири, бе извадил всичките, както и онзи от цевта.

Очите му приковаха младия мъж.

— Помниш, че получих текстово съобщение, нали? — попита той. — Не беше от Нора и Леспас. А от Чарли. Зеления фенер. Това е паролата ни за спешни случаи. Тя ми съобщи кой всъщност ме заплашва. Ти, Джак. Знаех, че ще ме отведеш до Фауст. Затова писах на Нора и Леспас и им казах да ме проследят от ресторанта.

Мидълтън скочи напред и стовари юмрук в челюстта на Джак, после взе пистолета, зареди го и се прицели в зет си.

— Хари, недей! Просто се преструвах. Участвах в играта, за да разбера кой е замесен. Аз съм патриот.

— Не. Ти си предател, готов да убие сто хиляди души… — възрази Мидълтън и сведе очи. — Сто хиляди и един.

— Един?

— Внук ми. Чарли ми каза какво си направил. Как можа? Как?

Перес отпусна рамене. Погледна в земята и се отказа от лъжите.

— Бебето не подхождаше на новия ми стил на живот.

— Чарли също не подхождаше, нали? Какво очакваше да направи? Да се самоубие след загубата на бебето?

Джак не отговори. Нямаше нужда. Мидълтън го сграбчи за яката, натисна го да коленичи и притисна дулото в челото му. Пръстът му потръпна на спусъка.

„Този тип уби внук ти и щеше да убие дъщеря ти. Във война сме и той те нападна…

Никой няма да тъжи, ако го очистиш. Убий го! Веднага. Преди някой да влезе.“

Перес се ококори ужасено.

— Моля те, Хари. Моля те…

„Зелена риза, зелена риза, зелена риза…“

Мидълтън отпусна пистолета и блъсна Перес по очи на пода.

Вратата се отвори. Десетина войници и мъже в униформените якета на ФБР нахлуха в склада. Агентите сложиха белезници на Перес. Екипът за биологична опасност — приличаха на космонавти в защитните си облекла — се отправи към газовите бутилки и оборудването на масата и ги провери със сензори. След няколко минути водачът на екипа съобщи:

— Нищо не е било смесено засега. Няма опасност.

Влезе прошарен мъж с майорски нашивки. Майор Стенли Дженкинс. Беше се навъсил.

„О, не“, помисли Мидълтън, понеже веднага отгатна какво ще му съобщи майорът.

— Полковник, съжалявам. Измъкна се.

Мидълтън въздъхна.

Е, поне бяха намерили нервнопаралитичния газ. Градът беше в безопасност.

А Фауст щеше да стане обект на едно от най-мащабните издирвания в историята на САЩ. И щяха да го намерят. Мидълтън щеше да се погрижи за това.

След половин час Джак Перес бе в ареста, а Мидълтън стоеше отвън с Тесла, Леспас и Дженкинс — бивш негов колега от армията. До тях спря цивилна кола. Дали типовете от ФБР си мислеха, че хората не познават колите им? Със същия успех можеха да напишат на вратите „Да служим и пазим“.

От колата излязоха двама мъже. Единият беше Дик Чеймбърс от министерството на националната сигурност, а другият — заместник-директорът на ФБР Емет Колмбаш.

— Полковник, аз… — почна Емет.

Чеймбърс го прекъсна:

— Не знам какво да кажа, Хари. Страната ти е задължена. Спаси хиляди хора.

Мидълтън се надяваше, че Колмбаш е свикнал да го пренебрегват. След като се бе оплескал и бе допуснал Вукашин и хората му да проникнат в страната, Чеймбърс с всички сили щеше да се опита да се възползва от спечелената битка.

— Трябва да те разпитаме — добави Чеймбърс. — Искаме да…

— Не — възрази категорично Мидълтън. — Сега отивам да видя дъщеря си.

— Но, полковник, трябва да говоря с директора и с Белия дом…

Но единственото, на което Чеймбърс говореше в момента, бе гърбът на Хари Мидълтън.

Щеше да се оправи.

Поне физически. Психическата травма от загубата на детето и предателството на мъжа й си взимаше дължимото и Мидълтън реши да я заведе в къщата при езерото.

Прекарваха много време пред телевизора — гледаха най-вече новините. Както бе предрекъл Хари, Дик Чеймбърс и останалите важни личности от министерството на националната сигурност си приписаха заслугите за предотвратяването на нападението и намирането на терористите, които бяха проникнали в страната с „изключително добре фалшифицирани документи“, както Чеймбърс посочи неведнъж. ФБР получи похвала.

Хари Мидълтън въобще не бе споменат.

Е, играта винаги се играеше по този начин.

Аутопсията на случая доведе до извода, че Фауст отговаря за план за отмъщение срещу Америка заради умиротворителните операции. Ругова работил за него, но му писнало от затвора и се опитал да подкупи пазачите си с плячката, която трябвало да финансира терористите.