Джефри Дивър: Ръкописът на Шопен

— Кой? Леспас и Нора?

— Да.

— Какво имаш предвид?

Гласът на Джак бе изпълнен със сарказъм.

— Би трябвало да сте много добри в работата си. А ето, че сега преследваш фалшива следа.

— За какво говориш?

Беретата се появи светкавично. Мидълтън потръпна, когато усети дулото на врата си. Зет му взе глока, метна го на задната седалка заедно с мобифона на Мидълтън, после разкопча предпазния му колан.

— Какво ти става? — ахна Мидълтън.

— Системата на газа беше доставена във Вирджиния, а не в Балтимор. Ние я закарахме дотам. Каквото и да има на улица „Еликот“, то няма нищо общо с нас.

— С нас? — прошепна Мидълтън. — Значи си с тях, Джак?

— Страхувам се, че е така, татенце. Завий надясно. После карай направо към брега.

— Но…

Черният пистолет закачи ухото му.

— Веднага.

Мидълтън изпълни нареждането и закара колата до безлюден кей, обграден от стари складове. Перес му заповяда да спре, после, без да отмества пистолета от тъст си, го накара да слезе от колата и го бутна през някаква врата.

Фауст вдигна очи, сякаш посрещаше закъснели за купон гости. Беше издокаран в гащеризон и дебели ръкавици и стоеше до работна маса, отрупана с инструменти, тръби и електронни и компютърни части. Наблизо стоеше пале с газови бутилки. Бяха около петдесет. Всичките имаха етикети, на които на шест езика пишеше: „Биологична опасност“.

Фауст кимна към Мидълтън и каза:

— Претърси го.

— Вече го…

— Претърси го.

Перес изпълни заповедта.

— Чист е.

Мидълтън поклати глава.

— Не загрявам. Джак очисти Начо.

Фауст се намръщи.

— Трябваше да пожертваме тоя мазен дребосък, за да повярваш на господин Перес и да ни предадеш истинския шифър. Съмнявах се, че ще бъдеш откровен с мен.

— И не е бил — потвърди Перес. — Твърдеше, че не мислел ясно, но съм сигурен, че просто е излъгал. Но ми обясни как да действаме.

И предаде на Фауст думите на Мидълтън за настройването на ла и използването на прост камертон за дешифриране на формулата.

Фауст кимна.

— Не се бях сетил за това. Разбира се.

— Значи спасяването ни от Джак в хотела беше част от плана? — попита Мидълтън.

— Да.

— Какво става, по дяволите?

— Аз съм просто бизнесмен, полковник. Светът на тероризма вече е различен. Прекалено много списъци с наблюдавани лица, прекалено много компютри, прекалено много наблюдение. Човек трябва да търси външна помощ. Бях нает от патриоти и идеалисти, които защитават културата си.

— Така ли описваш етническото прочистване?

Фауст се намръщи.

— Според тях това е защита от омърсяване. Вие нахлухте в страната им. И ще си платите за това. Сто хиляди души ще платят.

— А ти, Джак? — разгневено извика Мидълтън.

Младият мъж се засмя мрачно.

— Аз си имам свои собствени идеали. Изразени в цифри. Ще изкарам десет милиона, че те държах под око и им помогнах. Да, завърших право и се отказах от семейния бизнес… И това беше най-голямата грешка в живота ми. Законна работа? Глупости — изсумтя той презрително и се вторачи в тъст си. — Виж се, господин Хари Мидълтън… Звездата на военното разузнаване, музикалният гений… Фауст те размота из целия свят, сякаш те водеше на каишка.

— Джак, няма време — прекъсна го Фауст. — Ще опитам с промяната на формулата. Ако свърши работа и вече не се нуждаем от господин Мидълтън, можеш да се погрижиш за него.

— Джак, готов ли си да убиеш толкова много хора? — попита Мидълтън.

— Ще даря част от десетте милиона на някоя благотворителна агенция — ухили се Джак. — Или пък няма да го направя.

После замълча и наостри уши. Фауст също вдигна глава и се вслуша.

— Хеликоптер — промърмори Перес.

— Не, два са. Чакай, три — поправи го Фауст и изтича до прозореца. — В капан сме! Полиция! Войници! — Той се вторачи в Джак. — Ти си ги довел тук!

— Само изпълних това, за което се споразумяхме.

Мидълтън чу ръмженето на двигатели на джипове, приближаваха се бързо. Прожектори осветиха околността.

Фауст натисна някакъв бутон на стената и складът потъна в тъмнина. Мидълтън се хвърли към врага си, но го видя да тича към ъгъла, където отвори някакъв капак и изчезна. След секунди се чу двигател на моторница.

„Мамка му“, изруга Мидълтън, натисна бутона и лампите светнаха. Той изтича до капака и се опита да го вдигне, но Фауст го бе заключил отдолу.

Перес насочи пистолета към Мидълтън.

— Не мърдай, Хари. Ти си билетът ми за измъкване оттук.

Мидълтън не му обърна внимание и тръгна към вратата на склада.