Джефри Дивър - Ръкописът на Шопен

— Поне дадох на Фауст погрешна информация относно шифъра в музиката и той може да стигне с отровния газ само донякъде.

— Но с опити и грешки може да стигне до правилната формула, нали? — попита Камински.

— Да, би могъл. И много хора ще умрат. Да не говорим, че смъртта им ще е крайно мъчителна.

Поседяха мълчаливо за момент, после Мидълтън погледна Перес.

— Изглежда, се чувстваш доста удобно с беретата. — И си помисли, че зет му бе изглеждал по същия начин и с колта, когато очисти Елеана Соберски.

Джак се засмя.

— Държах се настрани от семейния бизнес в Луизиана. Но това не означава, че нямах представа от него. Но ти вече знаеш това, нали?

Мидълтън сви рамене.

— Проверих те, разбира се. Женеше се за дъщеря ми… Ако в живота ти имаше и едно мръсно петънце, сега Чарли нямаше да пише фамилното си име с тире.

— Уважавам грижите ти за дъщеря ти, Хари. Аз ще съм същият с моето…

Гласът му замря и той сведе очи и се замисли за детето, което бяха загубили. Мидълтън го стисна за ръката.

— Вуйчо ми ви е познавал като музиколог и професор — обади се Камински. — Но вие сте нещо повече, нали?

— Да. Е, бях всъщност. Работех за армията и правителството. После създадох група, която издирваше военнопрестъпници.

— Като човека, който уби вуйчо ми?

— Да.

— Казахте, че сте „били“. Какво се случи?

— Групата ми се разпадна.

— Защо? — попита Перес.

Мидълтън реши да сподели историята с тях.

— В Африка имаше инцидент. Ние четиримата открихме издирван военнопрестъпник в Дарфур. Крадеше лекарствата за СПИН от местните хора и продаваше деца за войници. Предадохме го на властите по страхотен начин — подлъгахме го в международни води и щяхме да го откараме със самолет до съда в Хага. Но всичките ни основни свидетели срещу него загинаха в пожар. Намираха се в обезопасена къща. Вратите бяха заключени. Цялата къща изгоря. Повечето хора бяха със семействата си. Загинаха двадесет деца. А без свидетели няма дело. Наложи се да го пуснем. Канех се да се върна в Дарфур и да го съдя за пожара, но Вал, Валентин Броко, направо обезумя. Чу как престъпникът ни се подиграваше, че ни е победил. Вал го изкара навън и го простреля в главата. След това не можех да продължа. Разпуснах групата. Човек трябва да играе по правилата. Ако не го правиш, лошите печелят, тъй като ние не сме по-добри от тях.

— Струва ми се, че това доста ви е притеснило — отбеляза Фелисия.

— Те бяха мои близки приятели. Беше много тежко.

А един от тях бе нещо повече от приятел. Но Мидълтън реши да не споделя тази част от историята.

Мобифонът му дрънна. Той погледна екранчето и разчете дългото съобщение.

— Като говорим за вълка… Съобщението е от Леспас и Нора — обясни той. — Интересно… Говорили с една от старите ни връзки. Той открил, че машина, която можела да се използва за изработването на системи за биологични оръжия, била изпратена до фабрика в центъра на Балтимор вчера. Имам адреса. Мисля, че ще отида да го проверя — каза Хари и се обърна към Перес. — Заведи Фелисия на безопасно място и…

Перес поклати глава.

— Идвам с теб.

— Това не е твоята битка, Джак.

— Става дума за терористи. Битката е за всички нас. Идвам с теб.

— Сигурен ли си?

— Няма да отиваш никъде без мен.

Мидълтън му кимна с обич. После дискретно извади глока от колана си и провери мунициите.

— Нямам достатъчно патрони. Дай да видя беретата.

Перес му подаде оръжието си. Мидълтън погледна пълнителя.

— Разполагаш с дванадесет и един в цевта. Ще взема назаем три-четири.

— А, няма нужда да ми ги връщаш — мрачно отвърна зет му, после се усмихна. — По-добре ги дай на Фауст.

Мидълтън се засмя.

Излязоха от ресторанта и изпратиха Камински до един хотел наблизо. Мидълтън й даде пари и я посъветва да се настани и да стои далеч от хорските погледи, докато не й се обадят.

— И аз искам да дойда — запротестира тя.

— Не, Фелисия.

— Вуйчо ми е мъртъв заради този човек.

Той й се усмихна.

— Това не е в твоята област. Остави го на експертите.

Тя кимна неохотно и тръгна към входа на хотела.

Мидълтън се настани на шофьорското място в колата на Перес и подкара бързо. Настилката ставаше все по-лоша, паветата се показваха изпод износения асфалт.

— Доставката е била до улица „Еликот“ номер 438. На около километър и половина оттук — каза Мидълтън и погледна надясно.

Перес клатеше глава и се усмихваше. Тъст му присви любопитно очи.

— Какво?

— Смешно. Ти и приятелите ти.