• Пожаловаться

Джефри Дивър: Ръкописът на Шопен

Здесь есть возможность читать онлайн «Джефри Дивър: Ръкописът на Шопен» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Триллер / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Джефри Дивър Ръкописът на Шопен

Ръкописът на Шопен: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Ръкописът на Шопен»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Бившият следовател по военнопрестъпления Харолд Мидълтън притежава неизвестен ръкопис на Фредерик Шопен. Той обаче не подозира, че сред написаните на ръка ноти се крие тайна, която би застрашила живота на хиляди американци. Докато препуска от Полша до Америка, за да разгадае тайната на ръкописа, Мидълтън е обвинен в убийство, преследван от федерални агенти и наемни убийци. Но най-голямата заплаха ще дойде от загадъчна личност от миналото му — мъж, известен като Фауст. „Ръкописът на Шопен“ е уникален колективен проект на 15 от най-известните автори на трилъри. Джефри Дивър замисля героите и дава ход на фабулата, а всеки от останалите автори пише по една глава, след което Дивър довършва започнатото до експлозивната кулминация.

Джефри Дивър: другие книги автора


Кто написал Ръкописът на Шопен? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Ръкописът на Шопен — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Ръкописът на Шопен», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Къде е Дик?

Мидълтън се засмя и посочи към другия край на помещението.

— Тъкмо даде билета си на шефа си.

— Е, аз поне оценявам културата — отвърна човекът от ФБР.

— Слушал ли си изобщо някога Шопен, Емет?

— Разбира се.

— Какво е написал?

— Онова нещо.

— Кое нещо?

— А бе онова, прочутото. — Мидълтън се ухили.

Лампите във фоайето примигнаха и те влязоха в залата и намериха местата си.

— Хари, успокой се — чу Мидълтън гласа на дъщеря си. — Изглеждаш, сякаш ти си солистът.

Той се усмихна. Липсата на нежни обръщения не го разтревожи. Беше знак, че дъщеря му се оправя.

А що се отнасяше до успокоението — това нямаше да стане. Вечерта щеше да е зашеметяваща. Хари тръпнеше от вълнение.

Диригентът излезе на сцената и бе поздравен с диви аплодисменти. Той вдигна ръка надясно и деветнадесетгодишната Фелисия Камински, издокарана в елегантна черна рокля, излезе на сцената със самоуверения вид на професионалист. Усмихна се, поклони се и хвърли бърз поглед на Мидълтън. И май му намигна. После седна пред пианото.

Диригентът зае мястото си на подиума и вдигна палката.

— Дик, появи се нещо интересно.

Ричард Чеймбърс работеше късно в кабинета си в министерството на националната сигурност. Мислеше за концерта и се чудеше дали шефът му оценява жеста му.

— Май ще искаш да поговориш с този човек — добави помощникът му.

Обаждаше се работник от ресторант близо до концертна зала „Джеймс Мадисън“. Когато си тръгвал от работа рано сутринта, видял някакъв тип да излиза през страничната врата на залата. Качил се в кола близо до строителната площадка. Човекът от ресторанта си помислил, че поведението му е подозрително, а и залата била затворена целия предишен ден, затова снимал колата и регистрационния й номер с мобифона си. Възнамерявал да се обади в полицията по-рано, но забравил. Звъннал им преди малко и те го насочили към министерството на националната сигурност, тъй като много важни клечки от правителството щели да присъстват на концерта.

— В наши дни човек просто не знае — каза обаждащият се. — Терористи и какви ли не други типове.

Чеймбърс се замисли за момент, после каза:

— Трябва да проверим това. Къде се намирате?

Мъжът обясни, че тъкмо си тръгвал от работа, и даде адреса на ресторанта, който вече бил затворен. Чеймбърс го помоли да ги изчака в близкия парк. Агентите му щяха да стигнат дотам за нула време.

— Благодаря ви, господине — каза Чеймбърс. — Тъкмо граждани като вас правят страната ни толкова велика.

Фелисия Камински свиреше както никога в живота си. Беше мотивирана не от факта, че това е първото й изпълнение като солистка на световна премиера, а от самата музика, която беше омайваща.

Музикантите ставаха прекалено фамилиарни с пиесите в репертоара си, по същия начин, по който съпруги и съпрузи стават удобно близки през годините. Но в запознанството с нова творба и изпълнението й имаше нещо, което приличаше на началото на любовна връзка.

Страст, вълнение, върховен унес. Останалата част от света преставаше да съществува.

Фелисия бе напълно погълната от музиката и не виждаше хилядите хора, светлините, изисканите гости и членовете на камерния оркестър.

Само едно нещо леко дразнеше.

Почти недоловима миризма на дим.

Но после Фелисия започна сложен пасаж, съсредоточи се и забрави за нея.

Тъмна кола спря до малкия парк в северозападен Вашингтон. Мъжът на средна възраст с изцапан с храна гащеризон, който седеше на една пейка и се оглеждаше нервно, трепна.

Едва когато видя табелата „Официална правителствена употреба“, се надигна от мястото си и се приближи до човека, който слезе от колата.

— Аз съм Джо. От ресторанта — представи се мъжът. — Аз ви се обадих.

— Аз съм Дик Чеймбърс — отвърна мъжът и се ръкува с него.

— Заповядайте, господине — каза работникът и подаде мобифона си. — Имам снимка на регистрационния номер. Трудно е да се разчете, но съм сигурен, че имате компютри, които могат да се справят със задачата.

— Да, техническият ни отдел прави истински чудеса.

Друг мъж излезе от колата и извика:

— Дик, тъкмо чух репортаж на Си Ен Ен по радиото! Пожар в концертната зала. Голяма работа. Наистина голяма!

Дик Чеймбърс се усмихна.

Мъжът, който го бе извикал, беше Фауст. Двете му горили също се измъкнаха от колата.

— Това е човекът, когото видях — извика развълнуваният работник. — Арестували сте го значи!

Но после видя, че на ръцете на Фауст няма белезници, изпусна мобифона си и извика отчаяно:

Читать дальше
Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Ръкописът на Шопен»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Ръкописът на Шопен» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
libcat.ru: книга без обложки
Джефри Дивър
Джефри Дийвър: Милост
Милост
Джефри Дийвър
Джефри Дивър: Невидимия
Невидимия
Джефри Дивър
Джефри Дивър: Дванайсетата карта
Дванайсетата карта
Джефри Дивър
Джефри Дивър: Стоманена целувка
Стоманена целувка
Джефри Дивър
Отзывы о книге «Ръкописът на Шопен»

Обсуждение, отзывы о книге «Ръкописът на Шопен» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.