Джефри Дивър - Ръкописът на Шопен

— И всичко това заради оня шибан ръкопис? — учуди се Перес.

Тесла и Леспас се размърдаха нервно. Мидълтън не отговори.

— За бога, Хари… — започна Перес, поклати глава и погледна Тесла. — Как успяхте да ни откриете?

— И двамата видяхме репортажите за проблемите на Хари на летище „Дълес“ и знаехме, че той бяга. Предположихме, че може да се покрие в къщата до езерото.

— Там се натъкнах на Нора — добави Леспас.

— И едва не ми пръсна главата.

— Видяхме кръвта и си помислихме най-лошото — продължи Леспас. — Започнахме да проверяваме по болниците и така ви намерихме.

Перес се обърна към тъст си.

— Не е било прекалено трудно. А типовете, които са по петите ви, които и да са те, изглеждат непреклонни. Колко време ще мине, преди и те да се озоват тук?

Мидълтън понечи да отговори, но в този момент се появи дежурната сестра.

— Вие и тъст ви можете да останете, господин Перес, но приятелите ви могат да идват само в часовете за свиждане.

Мидълтън се възползва от предоставената възможност.

— Права сте, извинете. Ще изпратя приятелите ни навън, а Джак ще остане при Чарли.

Хвана Тесла под ръка и поведе двамата към асансьора. Джак Перес остана да скърца безпомощно със зъби в тъмния коридор.

Навън бе топло и задушно. Паркингът на болницата бе почти празен. Жан-Марк Леспас запали цигара, дръпна силно и издуха облак дим в нощното небе.

Хари си спомни последния път, когато бе видял Леспас и Вал Броко. Кошмарно горещ ден на летище „Кениата“ в Найроби. Припомни си и сбогуването си с Леонора Тесла. То се състоя след последната му среща с двамата мъже, а и мястото бе много по-приятно — хотел в алжирски стил на Лазурния бряг, — но сбогуването с нея бе още по-тежко.

„Намеса на неочаквани събития…“

Леонора го погледна и бързо отмести очи. Думите й се сториха по-лесни.

— Семейството ти няма представа? — попита тя.

— Не. Никога не съм им разказвал. Не мислех, че ще ми се наложи да го направя. Вярвах, че мога да ги предпазя от… от всичко това.

Тя инстинктивно стисна ръката му и бързо я пусна.

— Не си виновен, Хари, но зет ти е прав. За нас не беше трудно да те открием. Няма да е трудно и за всеки друг, който те търси. Тук не е безопасно.

— Достатъчно безопасно е за известно време — достатъчно дълго, за да обмисля нещата. Онази Соберски, ме пита за Фауст. Мислеше, че имам нещо общо с него.

— Разбирам, Хари, но ти казах, че Елеана Соберски е садистка и абсолютна лъжкиня — отвърна Тесла.

— Трябва да приемеш, че всичко казано от нея е било предназначено да те подведе и манипулира. Фауст е нашият фантом и тя го знаеше. Какъв по-добър начин да привлече вниманието ти от това да спомене името му?

— Не й се налагаше да привлича вниманието ми, Нора. Беше притиснала пистолет в ребрата ми.

Леспас издуха поредната струя дим и каза:

— Соберски е възнамерявала да те разпитва, Хари. Искала е да те изкара от равновесие и да те притесни. Тя…

Преди Леспас да довърши мисълта си, мобифонът на Мидълтън иззвъня. Той го извади от джоба си, отвори го, но чу само статичен шум. После се обади далечен глас, старчески и на лош английски.

— Полковник Мидълтън? Казвам се Ейбрахам Новаковски. Обаждам се от Рим, за да ви предам съобщение от Фелисия Камински, племенницата на Хенрик Жединяк. Спешно съобщение.

Мидълтън слуша напрегнато няколко минути, после каза:

— Чао, господин Ейб. Милион благодарности.

Затвори телефона и въздъхна тежко. Тесла и Леспас го гледаха с любопитство.

— Говорим за вълка, а той в кошарата — каза Хари.

— Фауст. В страната е. Близо до нас, в Балтимор. Притежава нещо, което Хенрик Жединяк пазеше за мен. Племенницата на Жединяк също е с него.

— В Балтимор? Какво, по дяволите, прави в Балтимор? — попита Леспас.

— Не знам. Племенницата на Жединяк успяла да звънне на семеен приятел в Рим. Той ми се обади. От думите на племенницата стигнал до извода, че Фауст провежда някаква операция, но момичето било прекъснато след минута.

— Казала ли е къде в Балтимор е Фауст? — попита Тесла.

— Но, но споменала къде тя и Фауст ще бъдат утре. По-точно довечера. Някакво място, наречено „Съдът на Кали“ на Темза Стрийт. Щели да вечерят там. Само двамата. Мисля си, че и ние можем да се присъединим към тях.

Тесла и Леспас се вторачиха в Мидълтън. Леонора поклати глава.

— Да се присъединим към тях? Не говориш сериозно, Хари. Само трима сме.

— Имаме нужда от подкрепления за нещо подобно, полковник — каза Леспас. — Освен ако не искаш бърза престрелка и край.