Джефри Дивър - Ръкописът на Шопен

— Достатъчно кораво — отвърна тя през зъби. — Не съм израснала на места като това, където ти прислужват и те глезят.

Усмивката му се разшири.

— Да не мислиш, че аз съм израснал тук?

— Да кажем, че тук изглеждаш на мястото си.

Той се засмя.

— Човек не познава истинската романтика на улицата, докато не я преживее в Буенос Айрес, заклещен между монтонеросите 10 10 Движението „Монтонеро“ — лява партизанска групировка в Аржентина по времето на Перон. — Б.пр. и момчетата от 601 батальон 11 11 Специална служба на военното разузнаване в Аржентина, активна по време на Мръсната война и операция „Кондор“. — Б.пр. . Очарователни типове и много по-самоотвержени от средния римски бандит.

Камински започна да масажира слепоочията си с надеждата да накара мозъка си да заработи. Буенос Айрес? Монтонероси? Какви бяха пък тези, по дяволите? Беше чела нещо за Мръсната война, но не можеше да си спомни какво.

— Значи си живял трудно, а сега си се измъкнал от тинята. Страхотен успех.

— Нещо такова.

— Браво на теб. Спечелил си си всичко това! Няма значение, че си крадец, шпионин или терорист, който тормози старци и отвлича момичета от римските улици.

— Казах ти, Фелисия, твоят приятел Ейб е добре, а аз не съм шпионин. Въобще нямам отношение към политиката. Ако трябва да опиша професията си, бих казал, че съм брокер. Събирам купувачи с продавачи и получавам възнаграждение за това. Скромно възнаграждение, като се има предвид трудът ми.

— Купувачи и продавачи на какво?

Фауст сви рамене.

— На това-онова.

— Като откраднати музикални ръкописи?

— Ръкописът е заключен в гардероба, Фелисия. Собствените ми музикални предпочитания клонят повече към Синатра, отколкото към Моцарт.

— Ако не е музика, какво тогава? Наркотици? Оръжия? Каквото и да е, сигурна съм, че семейството ти се гордее с теб.

Камински усети светкавичната промяна. Стори й се, че въздухът около нея стана по-плътен и тежък. Усмивката на господин Фауст се изпари, тъмните му очи я пронизаха заплашително. Гневът и неподчинението й се стопиха, заменени от задушаващ страх. Този път почукването на вратата й донесе облекчение.

Беше същият як тип, който погледна Фауст нервно. Фауст му каза нещо — тя не разбра какво — и излезе. Мускулестият се обърна към нея и каза дрезгаво:

— Ела.

Фелисия дори не помисли да се възпротиви.

Фауст не беше излъгал за пътуването. Беше съвсем кратко и го прекараха в голямото бмв по нощните улици. Камински търсеше с поглед знаци и забележителности: Лайт Стрийт, Ийст Ломбард, голям стадион вляво, окъпан в светлина и застлан с яркозелена трева, после по-тесни улици и стари тухлени сгради. След десет минути спряха пред една от тях.

Висока четири етажа и доста широка, сградата й заприлича на склад или стара фабрика. Да, точно фабрика, разбра Фелисия, когато прочете лъскавата месингова табелка до модерния стъклен вход: „Фабрика за корабни платна — 1888“. Точно над табелката имаше друга с адреса: „Фримонт Авеню 121“.

„У дома“, помисли тя. Гневът й се завърна, когато последва Фауст вътре.

Голи тухли и ковано желязо разказваха за промишленото минало на сградата, а останалата част от фоайето — лъскав месинг, мрамор и рисувани стъкла — демонстрираше сегашното й превъплъщение в луксозна кооперация. Фауст я поведе към асансьора. Слязоха на четвъртия етаж и тръгнаха по боядисан в светлосиво коридор. Спряха пред черната врата в дъното и Фауст почука два пъти. После извади ключ от джоба на сакото си, отключи и влезе. И се закова на място.

Камински видя жилавия брадат мъж, насочил глок към гърдите на Фауст, чак когато се блъсна в похитителя си. Ахна и стисна ръката на Фауст.

Брадатият обаче се усмихна на Фауст и той отговори на усмивката му и спокойно попита:

— Какво става, Начо?

— Нищо, шефе — отвърна мъжът и прибра глока в кобура на кръста си. — На западния фронт всичко е спокойно. Можеш да се увериш лично.

Фауст нежно свали ръката на Фелисия от лакътя си и последва Начо до прозореца. Камински въздъхна и се огледа. Големият апартамент беше с тухлени стени, високи тавани, оголени греди и тръби, лъскаво дюшеме и оскъдна мебелировка: маса за карти, няколко сгъваеми стола, мъждива лампа и тежки бели завеси на прозорците. Имаше обаче много техническо оборудване: три лаптопа, няколко камери, два големи бинокъла, монтирани на триножници и насочени към тесни пролуки в завесите.

— Кога беше последната доставка? — попита Фауст и се наведе над единия.