Джефри Дивър - Ръкописът на Шопен

— Знам много неща за теб, полковник. Проучих те внимателно. Ти си човек, непреклонно преследващ това, което смята за достойна цел. Надявам се, ще ме извиниш, ако ти кажа, че целите ти досега бяха погрешни.

Салатата и октоподът пристигнаха. Бяха поръсени с пресен черен пипер.

— Готов съм да се обзаложа на цената на това ядене, че до края на вечерта вече ще работим заедно — каза Фауст.

Мидълтън кимна, че приема облога.

От малкия кабинет в ъгъла на ухаещата на лимон и риба кухня на „Съдът на Кали“ М. Т. Коноли слушаше напрегнато разговора между двамата мъже на масата, която се намираше на петдесетина метра от нея.

Колмбаш. На негово разположение бяха стотици агенти от Бюрото, но все пак, с нетипична за него смелост, той бе подкарал към болница „Марта Джеферсън“ самичък, без да знае, че Коноли е зад него. Сега, часове по-късно, Колмбаш, придружен от Дик Чеймбърс, я бе довел до Мидълтън. И до Фауст, който в момента разказваше за баща си.

Коноли слушаше внимателно. Микрофонът беше под кошничката за хляб на масата на Фауст.

— Покани за танц с леко кимване — каза Фауст. — Пламенно ухажване…

Мобифонът й звънна и тя трепна, протегна ръка и бързо го откачи от колана си.

— Коноли слуша.

— Здрасти, сладурче.

Тя тръгна към ъгъла, далеч от любопитните погледи на кухненския персонал.

— Падло — прошепна нежно. — Къде си?

— Sono a Roma — отговори той на италиански със силен акцент. — Някой иска да ти каже „здрасти“.

— Йозеф, чакай…

— А, между другото, английският му е… Всъщност е кръгла нула.

Коноли въздъхна. Разговорът между Фауст и Мидълтън продължаваше в другото й ухо.

— Buona sera, Signora Connoly — нервно каза старчески глас. — Il mio nome e Abe Nowakowski. Posso aiutarlo con il vostro commercio. 15 15 Добър вечер, госпожо Конъли. Аз съм Ейб Новаковски. Мога да ви помогна с вашето начинание. — Б.пр.

— Съжалявам… commercio? Не разби…

— Бизнес — преведе Падло. — Работата ти. Предполагам, че тя все още е откриването на Мидълтън, нали?

— Добрах се до Мидълтън — каза тя. — И до Фауст.

— Те са заедно? — попита Падло.

— Заедно са и преговарят.

Новаковски, който бе живял в страх от момента, когато бе видял ръкописа на Моцарт, каза:

— Къде е Фелисия?

Гласът му трепереше.

— Младо момиче — обясни инспекторът на Коноли. — Фелисия Камински. Племенницата на Жединяк.

Той си припомни снимката й и започна да я описва.

— Не е тук — отвърна Коноли.

— Харбър Корт — каза старецът.

Падло повтори името на хотела.

„Не сега“, помисли Коноли, когато затвори телефона.

В ресторанта Фауст каза:

— Баща ми бил сравнително възрастен, когато се оженил за майка ми. Запознали се в един от онези клубове за танго, които в Буенос Айрес наричаме „милангас“. Издраскана плоча на Карлос Гардел, изкусителни погледи, изпълнени с желание. Покани за танц с леко кимване. Пламенното ухажване започнало с въртене под кристалните полилеи. Още преди да си проговорят, на баща ми му се сторило, че правят любов.

— Какво общо има баща ти с всичко това?

— Като млад, баща ми бил химик в Полша. Майка ми му напомняла за първата му съпруга, циганката, която загинала в Европа по време на войната.

— Заедно с милиони други хора. Ако не бяхме спрели оня луд, сега всички щяхме да говорим немски.

— Той наричаше майка ми Йоланта — теменужена пъпка. Беше сантиментален човек. Срещнал първата си съпруга, когато продавала теменужки на един площад във Варшава.

— Не разбирам какво…

— Полковник, при всичките си пътувания или проучвания за правителството, някога чувал ли си за Проект 93?

— Мисля, че не съм.

— Запознат ли си с работата на Герхард Шрадер?

— Не.

— Немски химик, експериментирал с химически агенти. Той изобретил табуна, който отначало бил използван за убиване на вредни насекоми, а после усъвършенстван като смъртоносно оръжие против хората. Нацистите произвели дванадесет хиляди тона табун в таен завод в Полша. Заводът „Хокверк“.

Фауст бръкна в куфарчето до краката си и извади копие от документ от Нюрнбергския процес.

— Баща ми работел в Хокверк. Името му е четвъртото в този списък.

— Казимир Римут?

— Забележи звездичката, която те отпраща към бележката под линия. Може да ти е трудно да я разчетеш, затова ще ти я цитирам: „Това лице е оправдано поради предоставената от него информация относно експерименти, провеждани върху хора“.

— И какво означава това?

— Съвсем просто е. Баща ми чул, че някои от химичните агенти, върху които работел и смятал, че ще бъдат използвани за изтребване на плъхове и други гризачи, били изпробвани върху хора. На 14 октомври 1944 година доктор Йозеф Менгеле изкарал приблизително пет хиляди цигани от концлагера до Ораниенберг и ги извозил с камиони до горист район близо до Рудна, Полша. Там били напръскани със зарин. След часове всички мъже, жени и деца умрели.