Джефри Дивър - Ръкописът на Шопен

Усмихна се при мисълта какво ще се случи, след като пристигне.

Чарли Мидълтън-Перес бе потънала в странното състояние между сън и пробуждане. Тревоги подръпваха ръба на съзнанието й, като хлапе, увиснало на полата на майка си. На някакво неясно ниво знаеше, че лежи в болнична стая, че съпругът й спи на стола до нея, а лекарите са й дали приспивателни, за да й помогнат да се възстанови. Откъм коридора се чуваше лекото тракане на количка по лъснатия под и приглушени разговори. Чарли не се интересуваше достатъчно от тях, за да подслушва. Оставаше си в наркотичния пашкул, изолирана от ужасите с помощта на фармацевтичната промишленост.

За съжаление, ефектът на успокоителните отслабваше. Бездруго никакво лекарство не можеше да премахне страховете й завинаги. Толкова много неща се бяха случили почти наведнъж. Тя си припомни зловещите сцени. Някой се опита да я убие. Бяха убили майка й. Чарли си я представи мъртва на пода, красивите й черти изкривени от ужас, а под главата й видя потъмняващата локва кръв, която се просмукваше в дъбовото дюшеме.

Размърда се нервно в леглото и си представи как баща й бяга, за да си спаси живота. А съпругът й бе рискувал всичко, за да спаси и двамата.

Но имаше един живот, който не успя да спаси. Чу тих стон и осъзна, че се е изтръгнал от собствените й устни. Събуждаше се, макар да не бе сигурна, че иска да го направи. Почти будна, усети празнота. Истинска празнота, в буквалния смисъл на думата.

Бебето вече го нямаше. Детето, което бе носила в утробата си през последните пет месеца.

Мисълта, че е бременна, й допадаше страхотно. От дълго време се опитваха и тя не можеше да повярва, че най-после е забременяла. Беше наизустила книгите за бебета и от първия ден на бременността внимаваше какво яде и пие. Отказа се от любимия си шоколад и мина на кисело мляко, бягаше от места, където се пуши, и отхвърли лекарствата против гадене. Мислеше само за доброто на детето, за което и двамата копнееха.

Джак младши.

Беше решила да го кръсти Джак младши. Съпругът й сигурно щеше да се зарадва. Сега вече не можеше да сподели с него плана си. Джак не бе поискал да разбере дали бебето е момче, или момиче, така че тя запази новината в тайна, макар да се пръскаше от желание да я сподели.

— Изненадай ме — каза й Джак усмихнато в деня, когато Шарлот научи пола на бебето.

А тя изпита такава любов при тази нетипична за него спонтанност, че обви ръце около врата му и го целуна страстно.

Размърда се и отвори очи. През бежовите болнични завеси проникваше светлина. Яркото слънце й каза, че е сутрин, но не и кой ден. Преди очите й да се затворят отново, видяха Джак — спеше на стола. Пясъчнорусата му коса бе разрошена, а главата му бе отпусната настрани. Когато се събудеше, вратът му щеше да е схванат.

Заля я любов към него и мъка заради загубата им. Синът му. Техният син. Синът, който щеше да продължи да възстановява репутацията на семейството, опетнена от съмнителните сделки на дядо му. Джак бе станал един от най-уважаваните адвокати в Ню Орлиънс, ако не и в цяла Луизиана, а тайният му мотив бе да спре злобните клюки и слухове за връзки с креолската мафия. Беше служил в няколко комитета за набиране на помощи за пострадалите от урагана Катрина и работата му бе привлякла много внимание. За него синът му представляваше ново светло бъдеще.

— Искам и момче, и момиче, Чарли — каза й той една нощ, докато тя си почиваше на гърдите му, след като се бяха любили.

Джак беше изключително нежен с нея в леглото и много внимаваше с нарастващия й корем. Никой от двамата не искаше да нарани бебето.

Но сега нямаше да има бебе. Нямаше син. Нямаше възстановяване на семейната репутация. Само празнота.

Шарлот примигна, после затвори насълзените си очи. Не се разплака, защото се страхуваше да не падне в бездната на умопомрачителната мъка. Лекарствата пречеха на емоциите да достигнат до съзнанието й и я отдалечаваха дори от самата нея. В нощта на помятането бе ужасно уплашена, когато чу, че и тя, и Хари са в опасност, и не й остана време да реагира на загубата на бебето, нито да тъгува за него.

Клепачите й потрепнаха, а шумът от коридора се усили. Събуждаше се. Нямаше начин да избегне това. Внезапно осъзна, че никой не говори в коридора, а чува гласа на мъжа си.

— Не се тревожи — каза Джак на някого. — Тя спи. Ще се събуди след около час.

Тя отвори очи и видя, че Джак наистина не спи, а говори по телефона, беше го затиснал с ухо към рамото си.