Джефри Дивър - Ръкописът на Шопен

— Е, скъпа, премина през ада.

— Да.

— Получихме резултатите от пробите и трябва да поговорим за тях — каза лекарят и се намръщи строго. — Кръвната ти проба показва необичайни хормонални нива, съответстващи на определени лекарства. Взимала ли си нещо, за което трябва да знам?

Тя примигна объркано.

— Не.

— Нищо?

— Абсолютно нищо. Дори не взимам детски аспирин.

— Наистина ли?

— Да.

— Ами… — Доктор Леман се намръщи над очилата си. — Няма да смекчавам думите си. Честно казано, нивата ти съответстват на тези на човек, взел РУ 486.

Тя не разбра.

— Мифепрекс — обясни лекарят. — Обикновено се дава под лекарско наблюдение. За съжаление, доста жени го взимат сами, когато искат да пометнат. Познат е като „хапчето за аборти“.

Шарлот не схващаше смисъла на думите му.

— Но какво общо има това с мен?

— Вероятно си искала да сложиш край на бременността си, нали?

— Аз? Не. По никакъв начин — решително възрази тя. — Никога.

Доктор Леман я изгледа със съмнение.

— Много жени, които взимат хапчето, не осъзнават, че това е изключително опасно и може да доведе до сериозна загуба на кръв. И точно това е станало в твоя случай. Можеше да ти изтече кръвта.

— Мислите, че съм се опитвала да пометна?

— Да, точно така мисля. Можеш да ми кажеш истината или да ме излъжеш. Зависи от теб.

Доктор Леман замълча, сякаш очакваше признание.

— Затова ли пометнах?

— Да.

— Откъде сте толкова сигурен?

Докторът пак мина на „вие“.

— Хормоналните ви нива могат да бъдат обяснени само с това. Всъщност пробата ви говори, че сте взели две хапчета. Не сте първата жена, постъпила по този начин. И все пак е ужасно опасно.

— Не! Нищо подобно не се е случвало! Не съм взимала такова хапче. Не съм взимала абсолютно никакви хапчета! Никога не бих го направила. Копнеех за това бебе.

— Просто ви съобщавам какво показва пробата ви.

— Значи е станала грешка. Не е била моята кръвна проба.

Шарлот се вгледа в смръщената му физиономия, после в сериозните лица на стажантите.

— Трябва да е станала грешка — повтори тя.

— Вижте, госпожо Перес, това си е ваша работа. Но искам да ви убедя, че ще е крайно неразумно да го направите отново — каза лекарят. — Не ви съдя — добави той по-меко. — Тревожа се само за безопасността ви.

Тя се опита да се съсредоточи.

— Как това хапче успява да причини помятането?

— След като бъде погълнато, причинява остри спазми и организмът изхвърля ембриона. Когато това стане без медицинско наблюдение, както във вашия случай, после се налага да се извърши кюртаж — обясни доктор Леман и след секунда пауза си погледна часовника. — Трябва да вървим. Останалите пациенти ни очакват. Ще се видим по-късно.

Шарлот ги гледаше безмълвно как излизат. Беше объркана. Не беше взимала хапче за аборт, камо ли две. Но наистина бе имала спазми онази нощ, при това ужасно силни. Бяха започнали след вечеря.

Припомни си кошмарната нощ. Двамата с Джак се насладиха на обичайната си петъчна вечеря, която той често приготвяше специално за нея. Сготви пиле с розмарин и пюре, любимата й храна. Дори я изпъди от кухнята, когато тя се опита да му помогне, а после й поднесе вечерята в креслото и й сложи допълнително пюре въпреки протестите й.

Споменът я накара да настръхне.

Не!

Шарлот поклати глава. Нямаше логика. Невъзможно беше. Сигурно бяха объркали кръвната проба. Всичко друго бе невъзможно. Абсурдно. Трябваше да има грешка.

Докато се опитваше да осмисли случилото се, въртеше нервно в ръце мобифона. Гладката му метална повърхност проблесна на светлината на флуоресцентната лампа и тя го отвори. Малкото екранче показваше менюто. Шарлот импулсивно натисна бутона, който извикваше последните обаждания, и прикова очи в списъка. Последното обаждане трябваше да е от баща й, но вместо „Хари“ или „татко“ пишеше „Моцарт“.

Моцарт?

Защо Джак би нарекъл баща й Моцарт? Озадачена, тя прегледа списъка с контактите. Имената бяха по азбучен ред. БАХ, БЕТОВЕН, БРАМС, ВИВАЛДИ, ЛИСТ, МАЛЕР, МЕНДЕЛСОН, СИБЕЛИУС, СКАРЛАТИ, ХЕНДЕЛ, ЧАЙКОВСКИ, ШОПЕН, ШОСТАКОВИЧ, ШУБЕРТ, ШУМАН.

„Какво?“

Всичките бяха композитори. Но Джак не знаеше нищо за музиката. Баща й бе музикалният експерт. Какво ставаше? Имената й заприличаха на шифър. И този шифър бе вкаран в телефон, за чието съществуване тя дори не бе подозирала.

Какво ставаше? Кой беше Моцарт? Дали Джак бе говорил с Хари? Или я беше излъгал? Но защо? Хари наистина ли бе добре? Внезапно й се зави свят. Помятането. Хапчетата за аборт. Таен телефон с шифровани контакти. Сърцето й заби лудо. Устата й пресъхна.