Джефри Дивър - Ръкописът на Шопен

— Къде е направена снимката?

— Охранителна камера пред мъжката тоалетна в терминал Д на летище „Дълес“.

— Кой е това? — попита тя.

— Найджъл Седжуик.

— Кой?

Ардсли натисна друг клавиш и втора снимка се появи на екрана до първата.

— Британски бизнесмен. От Бромсгроув, Устършир. Това е в Англия. Или поне така твърди паспортът му. Пристигнал във Вашингтон, за да купи някои неща за бизнеса си. Занимава се с продажба на джакузи.

— Изглежда, снимката е направена при паспортната проверка — отбеляза Коноли.

Ардсли се завъртя, сви скромно рамене и се усмихна.

— Точно така.

— Как се снабди с нея?

— Проникнах в компютъра на Националната сигурност. Е, не действах точно като хакер. Просто използвах задна врата към базата данни на митницата.

— И кой е този тип всъщност?

На екрана се появи трети образ. Коноли незабавно разпозна снимката като една от изпратените й от Падло снимки на бандитите на Агим Ругова.

— Вукашин — каза тя.

— Влязъл е в страната снощи. Полет на „Бритиш Еъруейс“ от Париж. С британски паспорт.

Коноли кимна.

— Предполагам, че министерството на националната сигурност не разполага със софтуер за лицево разпознаване. Иначе щяха да го спрат.

— О, имат си софтуер, повярвай ми — възрази Ардсли. — Освен това този тип е в списъците им за наблюдение.

— Може софтуерът им да не е толкова добър като нашия.

— Или някой, който е знаел кой е Вукашин, просто го е пуснал в страната.

— Няма логика. — Коноли се замисли.

— Много от действията на Националната сигурност не са логични — отбеляза Ардсли.

— Какво намекваш? Според теб, знаят кой е Вукашин, но въпреки това е допуснат в страната?

— Да — потвърди Ардсли. — Точно така си мисля. Но аз съм само видео анализатор, така че какво разбирам от тези неща?

— Господи…

— Позволи ми да те попитам нещо — каза Ардсли.

— Давай.

— Някога ще излезеш ли да пийнеш с мен?

— Не се предаваш, а? — усмихна се тя.

Той посочи мотивационния плакат на стената и каза:

— Постоянство.

И се усмихна свенливо.

Коноли тръгна към кабинката си и отдалеч видя, че на стола й седи някакъв мъж. Друг стоеше прав до него.

Мъжът на стола беше Емет Колмбаш. Онзи до него бе висок и слаб, с оредяваща коса и очила с рогови рамки. Коноли нямаше представа кой е.

Той я забеляза, промърмори нещо и Колмбаш бавно се завъртя.

— Агент Коноли — каза Колмбаш, като се надигна.

— Позволете ми да ви представя Ричард Чеймбърс от министерството на националната сигурност.

Тя се здрависа с мъжа с очилата. Ръката му беше студена и отпусната.

— Дик Чеймбърс — представи се той.

— М. Т. Коноли.

— Дик е районният директор на Национална сигурност — обади се Колмбаш.

— Приятно ми е да се запознаем — каза Коноли с безизразно лице, сякаш никога не бе чувала за него.

Но всъщност бе чувала много. Биографията му беше почти клише: Йейл, офицерска академия, Държавният департамент. Беше работил в някои от най-ужасните места по света. След единадесети септември бе отишъл в министерството на националната сигурност, твърдо решен да не позволи на никой терорист да се появи във Вашингтон или Вирджиния. Чеймбърс не бе особено популярен във ФБР — неприятна физиономия и безкрайно високо самочувствие — но бе човек, готов да загаси пожар, до който никой друг не иска да се доближи. И не се колебаеше да рискува собствената си кожа. Намесата му в този случай накара Коноли да настръхне.

— Някой ще ми обясни ли какво става? — попита тя.

— Можем да поговорим в залата за конференции — отвърна Колмбаш.

— Агент Коноли — каза Чеймбърс, щом отидоха там, — изглежда, имаме проблем с комуникацията. Надявам се да го изгладим лично.

Беше седнал начело на махагоновата маса, за да подчертае мястото си в йерархията.

— Какъв проблем с комуникацията? — попита тя.

— Агент Коноли — намеси се Колмбаш, — случилото се на летище „Дълес“ попада в юрисдикцията на вирджинската полиция. Мисля, вече ви обясних, че ситуацията там не засяга Бюрото.

Разбира се, не беше казвал нищо подобно, а сега просто искаше да се покаже пред човека от министерството. Но Коноли знаеше, че не е разумно да спори с него.

— Всъщност — каза тя и вдигна диска, който й бе дал Брус Ардсли, — мисля, че Бюрото определено е засегнато. Нашият софтуер за лицево разпознаване идентифицира двама сръбски военнопрестъпници, които са проникнали в страната нелегално. Единият е използвал фалшив британски паспорт под името…