Джефри Дивър - Ръкописът на Шопен

Погледна към другия край на стаята, където седеше досадният й затворник — сега ръцете му бяха оковани за тръба. Санитарите му бяха превързали носа и бяха почистили кръвта от лицето му. Тя копнееше да го предаде на щатските шерифи и ги търсеше на всеки десет минути. Най-после телефонът й звънна.

— Коноли — представи се тя. — Къде са моите шерифи, по дяволите?

— Кога и къде ги видя за последен път? — попита полският инспектор.

— О, здравей, инспектор Падло — отговори тя и излезе навън.

— Здравей, специален агент Сладурче — каза Падло. — Намери ли Мидълтън?

— Положението е следното — отвърна тя и му разказа всичко, което знаеше.

Падло я слушаше, без да я прекъсва, и след като тя свърши, каза:

— Харолд Мидълтън е последният човек, видял се с Хенрик Жединяк, колекционер на стари партитури, който, заедно с двама свидетели, бе убит тук. Накарах да доведат при мен полковник Мидълтън и го разпитах. От описанието ти на убиеца смятам, че е възможно да е Драган Стефанович. Разбрах за връзката на Мидълтън с Ругова и му показах снимки на хора, свързани навремето с престъпника, те сега са наемни бандити. Снимката на Стефанович бе сред тях, както и снимката на човек, когото познаваме само под името Славянина. Мидълтън каза, че видял Славянина на летището. Очевидно чакал същия полет за Париж като него. Славянина изчезна от Париж, преди да успеем да уведомим френските власти. Както знаеш, те са невероятни бюрократи.

— Не мислиш, че Мидълтън може да има нещо общо със смъртта на Жединяк, нали?

— Не. Харолд Мидълтън е човек с висок морал, който е направил много жертви, за да поправи ужасни нередности. Сега сме изправени пред смъртта на Жединяк, опита да убият Мидълтън на обществено място и изчезването на племенницата на Жединяк.

— Племенницата му? Изчезването й свързано ли е с убийството?

— Тя е талантлива цигуларка, затова подозирам, че всичко това може да е свързано с нещо, което е общо за тримата — музиката. За Мидълтън и Жединяк връзката са партитурите, което може да ги свързва и с Ругова.

— Защо пък точно партитури?

— Имам предвид оригинали. Както знаеш, Ругова прекара част от войната в Босна и заграби съкровища, скрити по време на Втората световна война. В „Света София“ открадна четиридесет и няколко сандъка, които нацистите бяха скрили в тайна стая: картини, златни статуетки, малки, но изключително ценни бронзови статуетки, бижута, оригинални партитури и други ръкописи. По онова време смъртта на двеста цивилни привлече световното внимание, но Ругова си прибра сандъците. След време бе готов да размени информация относно човека, получил плячкосаните произведения на изкуството, в замяна на снизходителност.

— Мидълтън е знаел това — отбеляза Коноли.

— Мидълтън носеше партитура на Шопен, за която твърдеше, че вероятно е фалшификат. Но може да е част от тази изчезнала колекция, а той да не го е знаел. Или пък го знае. Повярвах му, когато го разпитвах. И мога да ти кажа, че внезапно той страхотно се уплаши за семейството си. Вярвам, че това е оправдан страх.

— Надявам се убиецът да не го е открил — каза Коноли.

— Ако е Стефанович, той не работи сам — уведоми я Падло. — Мога да ти изпратя снимки на хората, които са служили с Ругова. Ако един от тях е убил Мидълтън, то е, за да запазят в тайна местоположението на скритото съкровище. Говорим за милиони, може би дори милиарди евро.

— Изпрати снимките на имейла ми в Бюрото, а аз ще ти изпратя тази на убиеца на ченгето.

— Разбира се, сладурче.

Тя се усмихна.

— Знаеш ли, Йозеф, може би ще успея да получа разрешение и да ти осигуря билет дотук. Имам предвид, познаваш тези типове по-добре от нас и помощта ти ще е безценна.

— Странно, но вече обясних на шефа, че ако ви помогнем, вероятно ще разрешим случая на Жединяк и ще изправим убиеца му пред съда. Можеш ли да уредиш някой да ме посрещне на летище „Дълес“?

— Мисля, че мога да уредя това, инспектор Падло.

Името на Славянина беше Вукашин, което означаваше „вълк“, и той не бе доволен от неприятното развитие на нещата. Докато чакаше двама от хората си в паркираната пред „Сейнт Риджис“ кола, трепна при вида на елегантната жена, която слезе от такси на отсрещния тротоар. Жената се приближи до колата му, отвори вратата и се настани вътре.

— Елеана — каза той на родния им език, — уцели най-подходящия момент.

— Как мога да пропусна възможност да работя със скъпи стари приятели? А името ми е Джесика, моля.