Джефри Дивър - Ръкописът на Шопен

След като бе грабнал беретата и я бе използвал, за да се защити от огъня на щатския полицай, Мидълтън бе избягал през аварийния изход. Фалшивото ченге, издокарано в откраднатата униформа, бе изчезнало също като него.

Следващата реакция на Коноли бе да използва ресурсите на Бюрото, за да научи всичко възможно за Мидълтън и убиеца на ченгето. Споразумя се с детективите да идентифицират Мидълтън само като свидетел, който трябва да бъде прибран незабавно, за да бъде защитен. Освен ако фалшивото ченге не се добереше до него първо. Описанието му бе разпратено незабавно на местната полиция. Снимката щеше да го последва веднага след като я отпечатаха от записа на охранителната камера. Неизвестният беше описан като издирван убиец на полицай, а това означаваше, че ще живее само докато го арестуват, та ако ще да се съберат и сто телевизионни екипа да предават на живо.

Терминалът и паркингът бяха претъпкани с вбесени полицаи, криминолози и пътници свидетели. Щатските полицаи с кучета започваха да претърсват летището с надеждата да намерят Мидълтън и убиеца, но Коноли се съмняваше, че те все още са в района. Ченгетата реагираха като раздразнени мравки, но Коноли действаше спокойно.

Беше намерила визитна картичка на пода в коридора на летището и детективите я прибраха като веществено доказателство. Не знаеха откъде се е появила, нито дали има отношение към случая, но записът на сблъсъка между Мидълтън и фалшивото ченге им показа как картичката пада на пода, след като джобът на ризата на Мидълтън бе разпран. На картичката пишеше: „Йозеф Падло, заместник-инспектор, Полска национална полиция“.

Надписът подейства на Коноли като удар с чук. Не вярваше много в съвпадения, но от този момент им бе фанатична привърженичка. Минути след като видя картичката и часове преди детективите да стигнат дотам, тя набра телефонния номер и, тъй като в Полша бе шест часа по-късно, остави на инспектора съобщение да й се обади колкото се може по-бързо.

После набра номер, който не бе записан на картичката, но бе вкаран в мобифона й. Падло отново не отговори. Когато гласовата поща на инспектора се включи, Коноли му остави същото съобщение. Този път спомена името на Харолд Мидълтън, защото реши, че ако гласът й не е достатъчен да предизвика енергична реакция, името ще да свърши работа.

След двадесет и пет минути, когато Падло отговори на обаждането й, Коноли вече бе научила много неща за пенсионирания полковник Харолд Мидълтън от разузнавателния отдел на ФБР и бе решила твърдо да се заеме със случая.

Мидълтън бе открил Касапина, полковник Агим Ругова от АОК, и го бе изправил пред съда в Хага. Ругова бе убит и вероятността двете събития да са свързани определено я развълнува. С изключение на тероризма нямаше нищо по-добро за кариерата от международен случай. А бе убедена, че Падло ще й сътрудничи.

Бяха се запознали преди три години в Куонтико, когато Падло беше гост на курсовете на Бюрото, предлагани на водещи европейски следователи. Коноли бе една от преподавателките и с Падло се бяха сближили. Много. Образът на голия Падло, седнал с кръстосани крака на леглото й, с чаша вино в едната ръка и цигара в другата, докато й разказваше подробно за случай, който не могъл да разреши, я накара да се усмихне.

Йозеф Падло не беше особено красив, но у него имаше нещо интересно, което подобряваше вида му и те караше да забравиш износените му дрехи. Коноли знаеше, че и тя самата не е красавица, но Падло я виждаше като такава. Беше духовит, честен, интелигентен и посветен на работата си. Говореше отличен английски, имаше големи тъжни очи, деликатни ръце и бе внимателен любовник. За първи път в живота си Коноли нямаше нищо против облаците цигарен дим. През следващите години прекарваха заедно по няколко дни ваканция и говореха по телефона два или три пъти седмично. Но тъй като и двамата бяха отдадени на кариерата си, бе невъзможно да са непрекъснато заедно.

Коноли знаеше, че тя ще ръководи случая, който вероятно бе международен и щеше да е страхотно постижение. А ако детективите застанеха на пътя й, щеше да ги зарита. Все пак тя бе свидетелка на престрелката, бе разкрила връзката на Мидълтън с МНТЮ и бе попречила на ченгетата да разтълкуват погрешно действията му и вероятно да го убият. Освен това имаше връзка с чуждестранните служби. Нямаше да й навреди и фактът, че бе южняшката красавица в очите на шефа си — и двамата бяха от Мисисипи. Най-важното бе, че беше разкрила повече заплетени случаи от всеки от колегите си. Помагаше и това, че винаги отчиташе заслугите на началниците си.