Джефри Дивър - Ръкописът на Шопен

— Баща ми не може да е застрелял никого. Първо, Харолд Мидълтън прекара живота си в борба за справедливост. Издирваше и изправяше пред съда чудовищата, които тормозят и убиват хората. А и откъде е взел оръжие? Тъкмо е слязъл от международен полет. Кой е бил този полицай? И защо баща ми ще иска да го убие?

Гледаше упорито агента в очите. Последва напрегнато мълчание. След миг агентът отмести очи и сведе глава.

— Това са въпроси, на които може да отговори само баща ви. Трябва да говорим с него.

Федералните агенти бяха като лешояди — след като решаха, че някой е виновен, бяха в състояние да направят всичко възможно, за да докажат това.

Последното, което Шарлот би направила, бе да им помогне да открият Хари.

— Какво мога да направя? — попита тя с глас, който прозвуча дразнещо искрено дори за самата нея.

— Уведомете ни в мига, когато се чуете с него — отговори агент Смит и й подаде визитната си картичка.

Шарлот я огледа внимателно и видя, че е украсена с познатия печат на ФБР в червено, бяло и синьо. Агентът подаде картичка и на Перес.

— Това е номерът на мобифона ми. Можете да ми се обадите по всяко време на денонощието.

— Разбира се — отвърна тя и прокара пръст по картичката. — А ако го намерите…

— Вие ще сте първата, която ще узнае за това.

— Повтарям ви, че не сте прави. Търсите погрешния човек.

— Надявам се да е така. Заради вас.

Преди двамата агенти да излязат, Смит впери очи в нея. Нещо в изражението му я накара да настръхне.

— Благодаря ви за помощта — каза той.

В мига, когато вратата се затвори, тя спусна крака от леглото.

— Изчезваме оттук. Веднага.

— Чарли, какво…

— Тази история вони. И ще разбера ка…

Изправи се и се олюля — зави й се свят. Перес я хвана за ръката.

— Несъмнено Хари си има неприятности. Но не можеш да направиш нищо по въпроса сега. И определено не в твоето състояние. Ще накарам сестрата да се обади на доктор Ливайн и да разбере кога ще те изпишат. После ще планираме как да действаме.

Тя дръпна ръката си.

— Не разбираш. Няма да лежа тук и да не правя нищо, когато знам, че Хари е в опасност.

— За бога, Чарли. Ти си повече в опасност от него. Току-що пометна. Доктор Ливайн каза, че можем да очакваме болка и кървене. И няма да имаш сили. Нареди да си почиваш няколко дни. Няма да те оставя да излезеш оттук без неговото одобрение.

— Опитай се да ме спреш — решително каза тя и го погледна твърдо. — Тези типове не са от ФБР.

И без да чака отговор, Шарлот отиде до гардероба. Бельото и панталонът й бяха омазани с кръв. Бикините бяха напълно унищожени, така че й се налагаше да се задоволи с превръзките от болницата. Ако вържеше якето около кръста си, тъмният й панталон щеше да свърши работа.

Погледна съпруга си, който я наблюдаваше внимателно, и каза:

— Картичките, които ни даде агент Смит, са фалшиви. Погледни по-хубаво. Евтина хартия. Лазерен принтер. Прокарай ръка по нея. Картичките на Бюрото са гравирани. А тази може да е била напечатана на всеки домашен принтер.

Обу мръсния панталон и преглътна буцата в гърлото си. Можеше да тъгува за изгубеното си бебе цял живот. Но сега Хари се нуждаеше от нея.

— Единственият номер на визитната картичка на Смит е номер на мобифон — продължи Шарлот.

Перес се намръщи и се опита да си обясни загадката.

— А къде е номерът на Бюрото?

— Точно това имах предвид.

Той се почеса по носа.

— Чарли, не мислиш ли, че може да си малко нестабилна в емоционално отношение в момента? Преживя загуба. И силен шок. Мисля, че няма да е зле да се успокоиш. Ще те изпишат и ще се приберем у дома. Ще видим дали Хари е там или ни е оставил съобщение. Трябва да се преоблечеш и да хапнеш. После ще планираме.

— Имаш ли ми доверие?

— Разбира се.

— Тогава ми помогни. Моля те.

Накрая тя го убеди. Притеснена, че фалшивите агенти може да наблюдават предния вход на болницата, Шарлот забрани на съпруга си да я изпише официално. Болницата щеше да настоява за инвалидна количка — стандартна практика — и щяха да я изкарат отпред. Вместо това двамата слязоха по стълбите и се измъкнаха през входа за доставки.

Шарлот изчака Джак да докара колата. Качи се, закопча предпазния колан и Перес попита:

— Е, какъв е планът?

— Да намерим Хари.

— Чудесен план. Как…

Прекъсна го слабият звук на песента „Момиче с кафяви очи“.

Мобифонът й.

— В чантата ти е — каза Джак. — Прибрах я в ба…

Спря колата, изскочи навън и след секунда се върна с чантата и мобифона й. Шарлот не позна номера, от който й бяха звънели. Вероятно баща й си бе купил предплатен мобифон за безопасност. Имаше шест пропуснати обаждания и текстово съобщение. Всичките от Хари.