Джефри Дивър - Ръкописът на Шопен

— Отдавна ли живееш тук? — попита Шмит, след като отпи от бутилката.

— Не. Никъде не живея дълго. Работата ми ме отвежда на много места.

— Това обяснява… простотата.

— И все пак моите вещи, колкото и да са малко, са много повече, отколкото на жените от програмите ни. Когато си починете, ще ви заведа да видите пещта. Ще трябва да пообиколим доста днес, ако искате да сте наясно с цялата ни работа.

Надигна се, обърна се и протегна ръка към ключовете от джипа, които висяха на една кука на вратата.

— Не. Мисля, че ще останем тук, Леонора.

Тя се завъртя рязко. Усмивката и милият поглед си бяха на мястото, но ръката му държеше пистолет, насочен към нея.

„Спокойствие, Леонора. Запази спокойствие.“

— Какво искате?

— Къде е Харолд Мидълтън?

Сърцето на Тесла, което вече биеше лудо, се сви, но тя отговори равнодушно:

— Харолд? Откъде мога да знам?

Шмит не каза нищо. Пистолетът леко помръдна, сякаш търсеше по-добър ъгъл.

— Не е ли в Америка? Във Вашингтон? Нали там живее? — продължи тя.

— Ако беше във Вашингтон, аз щях ли да съм тук? — логично отвърна Шмит.

— Ами… не съм се чувала с него почти година.

— Не знам дали това е вярно, макар да съм сигурен, че евентуално ще разбера. Но няма значение. Независимо дали си се чувала с него, или не, знаеш къде би отишъл. Ако си има неприятности.

„Неприятности?“

— Не, не знам.

— Когато работехте заедно…

— Когато работехме заедно, щях да ви отговоря. Но не знам нищо за живота му сега. Преподава музика, но нямам представа къде.

Никой от двамата не бе помръднал, откак Тесла видя пистолета. Никой не помръдна и сега в настъпилата тишина. Лек ветрец разлюля листата на акацията зад колибата. По гърба на Леонора се стече тежка капка пот.

— Кой сте вие? Какво искате от Харолд?

Шмит се засмя.

— Предполагам, се чувстваш задължена да зададеш този въпрос, макар да знаеше, че няма да ти отговоря. Става дума за работата ви, Леонора.

— Доброволците?

Усмивката му беше горчива.

— Работата ви. Да. Наистина ли не знаеш къде е Мидълтън? И няма да ми отговориш дори ако те прострелям?

Гърмежът отекна под тенекиения покрив. Тесла залитна и сграбчи масата за опора. Разлетяха се парчета глина. Леонора се вторачи в меките очи на Шмит, пое си дълбоко дъх, насили се да успокои сърцето си и отговори:

— Дори и да ме застреляте, пак няма да знам.

Шмит кимна.

— Добре. Не знаеш къде би отишъл, ако си има неприятности. Предполагам, че в такъв случай трябва да зависим от това, което би направил той, ако ти имаш неприятности. — Надигна се от стола и добави: — Ела.

— Какво?

— Ти го каза: „ще трябва да пообиколим доста днес“.

Леонора тръгна пред оръжието и излезе на напечената земя. Яркото слънце грееше безмилостно. Тя не се обърна назад, но зачака. Ето: леко забавяне на стъпките му, шумолене на плат. Зад нея Шмит бъркаше в джоба си, за да извади тъмните си очила. Леонора приклекна и се хвърли заднешком в краката му. Блъсна го с гръб, дръпна глезена му напред и блъсна с цялата си тежест другото му коляно. Шмит се просна на земята. Изтрещя нов изстрел, но не отекна в безкрайната пустош, а и Леонора бе готова за него. Пистолетът се размаха диво, но при втория изстрел тя вече бе в колибата, а при третия хвърли едно глинено гърне със силата и точността на копието на Яа Асантеуа 4 4 Кралица-майка на конфедерация Ашанти, част от съвременна Гана, предвождала през 1990 година бунта срещу британския колониализъм. — Б.пр. .

В облака прах Шмит и най-важното — пистолетът му — бяха тихи и неподвижни.

Леонора успокои дишането си, сви се до вратата и зачака. Цяла минута изтече в пълна неподвижност и мълчание. Тя пропълзя до масата, грабна една от бутилките с оранжада и я хвърли към главата на Шмит. Шишето се пръсна на парчета, но той не помръдна.

Тесла бавно се надигна и се приближи към проснатия в праха Шмит. Кръвта му се стичаше по сухата земя сред парчетата на красивото навремето гърне.

„Видя ли, Леонора? Този път ти беше на страната на праха. А хищникът винаги печели.“

Първите й стъпки я отведоха до пластмасовата кофа за вода в импровизираната й мивка. Тя наплиска лицето и главата си обилно, вече нямаше нужда да пести безценната в пустинята вода.

После бързо събра малкото вещи, които щеше да вземе, и след като ги натъпка в брезентовата си торба, разряза подгъва на тънкия матрак, както бе правила с всеки матрак във всяка колиба, в която бе живяла. Извади плика с американски долари и малката папка, която пазеше още от Хага. Напъха и двете в страничния джоб при айпода, дръпна ципа — и беше готова.