Джефри Дивър - Ръкописът на Шопен

— Знам — въздъхна Перес съчувствено.

Той винаги я разбираше. Шарлот не знаеше какво бе направила, за да заслужи любовта му. Бяха се запознали в университет „Тюлейн“ в Ню Орлиънс. Тя бе зашеметена, когато Джак я покани да излязат и започна да я ухажва. Не беше изключителна красавица. Просто симпатична — обикновено лице, прилична фигура. А Джак беше страхотен. Умен. Образован. От влиятелно луизианско семейство. Влюбването му в нея бе не само загадка, но и чудо.

— Чу ли се с Хари? — попита тя.

Беше спряла да нарича баща си „татко“ на тринадесетия си рожден ден. Тя беше Чарли, той — Хари, а майка й бе ужасена и от двамата.

— Не още.

— Оставил си съобщение…

— В ресторанта. А преди малко и на мобифона му. Попаднах направо на гласовата му поща.

Баща й закъсняваше. Сигурно още пътуваше.

— Не си му казал…

Джак отново стисна пръстите й.

— Казах му само, че сме тук. И да се обади на мобифона ми.

Шарлот преглътна сълзите си и прошепна:

— А мама?

— Никакъв отговор. Нито на домашния, нито на мобифона.

— Госпожице Мидълтън?

Завъртяха се едновременно. До вратата стояха двама мъже със сериозни изражения. Бяха с тъмни костюми, идеално изгладени въпреки късния час. Шарлот не се изненада, когато се представиха за федерални служители.

— Трябва да ви зададем няколко въпроса.

— Сега ли? — попита Перес. — Тук?!

— Става дума за баща ви — каза по-високият и показа картата си. — Беше от Министерство на правосъдието.

— За Хари?

— Харолд Мидълтън, да. Кога говорихте с него за последен път?

Тя настръхна.

— Преди да отпътува за Европа. Преди седмица.

— Изглеждаше ли на себе си?

— Да. Но защо…

— Изрази ли някаква тревога относно пътуването си? Страх? Необичайно вълнение?

— Баща ми пътува много, агент…

— Смит — каза мъжът. — Останахте ли с впечатлението, че това пътуване е различно от другите?

— Не. Нищо такова.

— И планирахте да се видите тази вечер? В ресторанта на „Риц“?

— Да… Но откъде… — Тя млъкна.

Федералните служители можеха да открият всичко. Хари я бе научил на това.

— Да, за късна вечеря. За жалост…

Гърлото й се сви от мъка. Агентите не изглеждаха трогнати от болката й.

— Съжаляваме за загубата ви, госпожице Мидълтън, но…

— Госпожа Перес — поправи го грубо Джак. — Виждате, че моментът не е подходящ. Или ни обяснете защо сте тук, или си вървете.

Агент Смит го погледна в очите.

— Перес е известно име в Луизиана.

Джак се намръщи.

— Какво искате да кажете?

— Просто е име, с което сме запознати.

Джак Огюст Перес. Семейството му, потомци на испанците, населили района на Ню Орлиънс, имаше значително политическо и икономическо влияние. През трийсетте години на XX век, по времето на губернатор Хюи П. Лонг, бяха налагали властта си с железен юмрук. Днес го правеха с делова тактичност и страхотни връзки.

Бузите на Джак се зачервиха от гняв.

— За какво намеквате?

„Не ги оставяй да те раздразнят — помисли Шарлот. — Емоциите водят до грешки. Грешки, които могат да се окажат смъртоносни. Още една от мъдростите на Хари.“

Какво ставаше, по дяволите?!

Тя нежно докосна ръката на съпруга си.

— Успокой се, скъпи. Просто няколко въпроса.

— Благодаря ви, госпожо Перес — каза агентът. — Баща ви свърза ли се с вас през последните двадесет и четири часа?

— Не. Предположих, че полетът му е закъснял. Свикнала съм на такива неща с Хари.

Усети стреснатия поглед на мъжа си, но не му обърна внимание, а продължи:

— Откъде разбрахте, че съм тук, агент Смит?

Той пренебрегна въпроса й.

— Страхувам се, че баща ви си има сериозни неприятности.

Шарлот забеляза, че докато агент Смит говори, партньорът му изучава реакциите й. Освен това забеляза, че често потърква крака си с ръка, сякаш чеше ухапано или почиства петно.

„Въобще не приличат на федерални агенти — помисли си. — Агентите са обучени да се държат като роботи. Нервните тикове не са им позволени.“

— Неприятности? Не разбирам.

— Бил разпитван във Варшава във връзка с три убийства в Европа.

— Хари? — изненадано възкликна Перес. — Говорите за някой друг Харолд Мидълтън.

Агентът го погледна за миг, после пак насочи очи към Шарлот.

— Баща ви успял да хване полета на „Еър Франс“ от Париж няколко часа по-късно. Пристигнал на летище „Дълес“ и застрелял и убил полицай.

Шарлот не можа да се сдържи.

— Невъзможно!

— Съжалявам.

— Не е бил баща ми!

— Разбирам как се чувствате. Шок е, но имаме свидетели…