Джефри Дивър - Ръкописът на Шопен

Отговори на последното обаждане и отсреща вдигнаха при първото позвъняване.

— Татко, аз съм. Слава богу! Толкова се разтревожих…

— Шарлот! Къде си?

— С Джак сме…

И рязко млъкна. Това не беше баща й. Хари не я бе наричал „Шарлот“, откакто бе влязла в прогимназията.

— Шарлот, скъпа, къде…

Тя затвори телефона.

— Карай, Джак. Бързо.

Перес се подчини. След секунди попита:

— Какво стана?

— Някой се престори на Хари. Искат да знаят къде съм.

— Провери си съобщенията.

Шарлот го послуша. Когато чу гласа на баща си, изпита силно облекчение.

— Чарли, забавиха ме. Все още се надявам да успея за късната вечеря. Обичам те.

На второто съобщение тя се намръщи.

— Чарли, попаднах в странно положение. Ще ти обясня всичко, когато се видим. Слушай… Внимавай. Стой с Джак. Не се доверявай на никого, когото не познаваш. Полетът ми пристига на летище „Дълес“ в седем и десет вечерта.

При последното съобщение паниката в гласа му се долавяше ясно.

— Къде си? Качвам се на самолета. Когато чуеш съобщението, звънни, за да знам, че си добре.

После Шарлот прочете текстовото съобщение.

„ЗЕЛЕНИЯ ФЕНЕР ЕВАК ШОТЛАНДИЯ“.

Тайният им шифър. Тя уплашено се вторачи в четирите думи. Стори й се, че внезапно някой е изсмукал целия въздух от колата.

— Какво има? — попита Джак.

— Промяна в плановете. Отиваме на Капитолийския хълм. В Шот… В хотел „Сейнт Риджис“.

Докато Джак шофираше, тя му обясни системата с шифъра. Когато свърши, той я изгледа учудено.

— Това шега ли е?

— Определено не. Хари никога не би изпратил подобно съобщение, ако не беше истина.

— Може пък да не го е изпратил той?

Думите му я стреснаха, но само за миг.

— Не, никой друг не знае шифъра ни. Дори мама знаеше само част от него. Хари е.

— Няма логика. Прилича на игра на шпиони. А ти твърдиш, че е истина — каза Перес и спря пред хотела. — Какъв е баща ти? Някакъв шпионин?

Шарлот отвори вратата на колата.

— Чакай тук. Ще се върна веднага.

Влезе в хотела, извади снимка на Хари от портфейла си и я показа на администратора. Той я огледа внимателно, после каза:

— Да, беше тук. Търсеше някаква жена. Предполагам, вас. Отиде в бара да чака.

Тя му благодари и забърза към бара. Веднага видя, че баща й не е там.

Барманът бе зает с клиентка, зашеметяваща червенокоса красавица. Докато Шарлот го чакаше да се освободи, вниманието й бе привлечено от телевизора зад бара. Предаваха новините. Престрелка на летище „Дълес“. Проснат на пода полицай. Неясна снимка на заподозрения.

Хари! Не можеше да е истина.

— Какво ще обичате? — попита барманът.

Тя вдигна очи към него. Беше извадила снимката на баща си, за да го попита дали е виждал Хари и дали знае къде е отишъл. Но вместо това поклати глава и прибра снимката в джоба си. Не искаше да рискува. Барманът можеше да го познае и да вдигне тревога.

— Нищо, благодаря. Трябва да тръгвам…

Обърна се и бързо излезе от полутъмното помещение. През цялото време усещаше погледа на бармана в гърба си.

Мина покрай рецепцията. Администраторът говореше по телефона. Щом видя, че Шарлот го гледа, бързо отмести очи от нея.

Ако онези бандити бяха открили каквото търсеха, нямаше да я посетят в болницата. Това беше добрата новина.

Лошата бе, че издирваха Хари във връзка с убийството на ченге. Тази част от историята на „агента“ бе вярна.

В този момент ченгетата вече знаеха кой е той, къде работи и къде живее. И къде живее самата тя. Събираха имената на приятели и колеги. Хари нямаше да може да използва кредитните карти и мобифона си. Нито пък колата и дома си.

Преследваха го две групи — фалшивите ченгета и истинските.

Разтревоженият Джак я чакаше пред входа на хотела.

— Някакъв късмет?

— Бил е тук. Но вече не е.

— Трябва да ти кажа нещо. Пуснах новините и…

— Знам — прекъсна го тя. — Видях ги по телевизията. В бара.

Забързаха към БМВ-то и се плъзнаха на седалките.

— Може пък тези типове да бяха истински агенти — каза Джак.

— Няма начин — отвърна Шарлот. — Мама живее наблизо. Може тя да се е чувала с Хари.

— Силвия и баща ти се мразят.

Омраза бе прекалено силна дума, но Шарлот определено не можеше да твърди, че родителите й са приятели. Дори не можеше да си представи по-неподходяща двойка. Освен това майка й така и не бе простила на Хари, че Шарлот го харесва повече от нея. И че бе превърнал единственото й дете в това, което тя наричаше „наивен шпионин аматьор“.