Джефри Дивър - Ръкописът на Шопен

От Полша фалшивото ченге се бе качило на самолета, на който трябваше да е и Мидълтън. Вероятно убиецът бе забелязал полицай от летището, приключил смяната си, беше го последвал до паркинга, беше му прекършил врата, беше го натъпкал в багажника на собствената му кола и бе взел дрехите, оръжията и документите му. После, дегизиран като полицай, спокойно бе влязъл в терминала, за да посрещне всички самолети, пристигащи от Париж.

Но кои бяха партньорите му?

Налагаше се да се съсредоточи върху този въпрос.

„Знам нещо. Или някого. Затова искат да ме убият. Имам нещо, което някой желае. Или аз съм това нещо. Или съм направил нещо.

Но истината е, че не съм толкова важен.

Не бях. Сега съм.

Тази нова истина е изписана с кръв.“

В главата си Мидълтън чуваше случайни ноти, но не и симфония. Замисли се за джаза. Когато го попитали как музикант може да участва в свободна импровизация, която нито е започнал, нито ще завърши, легендарният пианист Джоунс Нощния влак отговорил:

— Трябва да свириш и с двете ръце.

Мидълтън прибра мобифона в джоба на ризата си.

После се вторачи в онзи, който бе взел от пода на летището.

Той бе включен, когато го грабна. Ако можеха да открият местоположението на мобифон само защото е включен, сигурно вече се носеха към него. Мидълтън огледа последните обаждания. На вътрешната част от обложката на романа на Камю записа телефонния номер от последното. От този номер бе изпратено и едно текстово съобщение:

„122 ЮЖЕН ФРИМНТ И БАЛМОР“.

Балтимор. Четиридесет минути шофиране от бара. Бързо пътуване с влак от Юниън Стейшън, която се намираше до хотела. На няколко пресечки от гарата имаше автогара, от която сребристи рейсове потегляха по магистрала 95 към град Чарм, където Мидълтън прекарваше доста време в музикална консерватория „Пибоди“.

Той записа и адреса на обложката.

Влезе в мъжката тоалетна и преброи останалите си пари: 515 долара, 122 евро. Имаше и кредитни карти, но в мига, когато използваше някоя, за да си купи билет, ядене или да си вземе стая в мотел, щеше да се появи в системата. Провери и пълнителя на плячкосаната берета: осем патрона.

„Мога да стигна надалеч или доникъде с това, което имам“, помисли си Харолд Мидълтън.

Върна се на високото столче пред бара и осъзна, че вони на лудост. Огледалото зад бара го накара да се намръщи. Изглеждаше ужасно. Съсипан, направо готов за гроба. Но най-лошото бе, че имаше запомнящ се вид.

Остави достатъчно пари на бара и излезе в нощта.

Реши да върви встрани от добре осветените улици. Все още не бе готов да рискува с телефонно обаждане или с влак, автобус или подслон за нощта. Тръгна покрай празните служебни сгради.

От тъмнината изскочи мъж с касапски нож.

Мидълтън замръзна на крачка от насоченото към гърлото му острие.

Нападателят изръмжа:

— Давай всичко! Пари. Портфейл. Бързо!

Мидълтън бръкна в джоба на сивото си спортно сако и извади беретата.

— Газ, бебче! — изрева крадецът към появилата се до тях кола, хвърли ножа и вдигна ръце.

— Замръзни, бебче! — извика Мидълтън. — Или ще му пръсна черепа, а после и твоя!

Без да отпуска пистолета, завъртя леко глава към колата до бордюра. Предната й дясна врата зееше отворена като пастта на акула.

„Въобще не чух да се приближава зад мен. Не видях. Събуди се! “

Крадецът каза:

— Искаме адвокат!

Мидълтън кимна към отворената врата на колата, но не отмести пистолета от нападателя.

— Влизай вътре и може да оживееш.

Все така с вдигнати ръце мърлявият тип се плъзна на предната седалка на пърпорещата кола. Мидълтън седна отзад, докосна по рамото кльощавата млада жена с искрящи очи, която седеше зад волана, и й нареди:

— Прави каквото ти кажа, или ще стрелям в гръбнака ти.

— Бебчо! — извика партньорът й. — Трябваше да побегнеш в случай на неприятности.

„Не е гняв — помисли си Мидълтън. — По-скоро молба. И мъка.“

— Глупак! Той щеше да те очисти! Разбери, Маркъс. Никога няма да те изоставя в беля.

— Знаех си, че не ставаш за бандитски живот.

Нотки на гордост. И мъка.

— Накъде? — попита жената, приковала очи в тъмния силует в огледалото за обратно виждане.

— Към Балтимор — отговори Мидълтън. — Карай.

Бърз и тих като гепард, преследващ антилопа, облакът прах се носеше след наближаващия джип. Човек почти можеше да си го представи как ускорява, настига джипа и го разкъсва. Присвила очи от яркото слънце, Леонора Тесла се усмихна иронично, когато откри, че е на страната на прахта.