Джефри Дивър - Ръкописът на Шопен

Веднага щом колелата се затъркаляха по пистата, Мидълтън прати съобщение на дъщеря си.

Тя не бе отговорила на обажданията му от Европа, а щатската и градската полиция вероятно щяха да се отнесат с безразличие към защитата на младата двойка само защото нервен баща се е обадил от Полша. Ченгетата от предградието бяха скептично настроени към обещанията му, че полската полиция и американските дипломати ще се присъединят към тревогата му веднага след като шефовете им се разберат кой с кого трябва да се свърже.

Текстовото съобщение на Мидълтън гласеше: „ЗЕЛЕНИЯ ФЕНЕР 2 2 Супергерой от комиксите на ДиСи Комикс. — Б.пр. ЕВАК ШОТЛАНДИЯ“.

„Зеления фенер“: бившата му съпруга Силвия се подиграваше на семейната му система от шифровани думи, която трябваше да попречи на двукраки хищници да подмамят детето му, но малката Шарлот реши, че планът е страхотен, особено когато татко й позволи да избере за парола любимия си герой от комиксите.

„Евак“: Шарлот бе деветгодишна, когато екипът за военно разузнаване на Пентагона, където Мидълтън бе прекарал по-голямата част от кариерата си, проведе тренировка по евакуиране. Тя прие „Евак“ за мантра и само с лека ирония поизмени значението, когато навлезе в тийнейджърските години.

„Шотландия“: Когато Шарлот се омъжи, Мидълтън й позволи да използва къщата му за венчалната церемония, а той нае стая в хотел близо до „Капитол Хил“. Две нощи преди сватбата баща и дъщеря се напиха в хотелския бар, където тя го черпи със специално дестилиран малцов скоч. Оттогава двамата наричаха хотела „Шотландия“.

„Съобщението й казва какво да направи — помисли Мидълтън. — Къде да отиде. Както и че наистина съм аз.“

Ако го получеше.

Знакът за предпазните колани изгасна и Мидълтън скочи на пътеката между седалките. Преметна през рамо каишката на мекото си куфарче, за да остави ръцете си свободни. Нямаше представа къде е останалата част от багажа му, но не му пукаше. В куфарчето бе работата му, лаптопът и тоалетните принадлежности, които охраната на летището му бе позволила да вземе в самолета, както и екземпляр от „Чужденецът“ на Албер Камю.

Тъкмо преди да стигне до вратата на самолета, двойка от първа класа се набута пред него. Жената, която вероятно бе изглеждала чудесно преди десет години и милион намръщени гримаси, притискаше кутия за бижута към подозрително твърдите си гърди. Съпругът й се присъедини към нея с тъжен поглед.

Мидълтън чу презрителното сумтене на жената:

— Още не мога да повярвам, че проклетата ти сестра мислеше, че със заминаването си за Европа може да ми попречи да се добера до бижутата на майка ти!

Съпругът отговори меко:

— Всички допускаме грешки.

Стигнаха до митницата. Служител с хирургически ръкавици грижливо огледа лъскавите огърлици, гривни и обици и ги сравни с транзитния документ, който жената непрестанно потупваше с дългите си червени нокти. Когато митничарят свърши, двойката се понесе пред Мидълтън към изхода.

Опънатите нерви на Мидълтън го държаха нащрек и засилваха бдителността му до степен, каквато не бе изпитвал от годините на балканската кланица. Имаше чувството, че пълзи по ръба на бръснач.

Усещаше миризмата на спътниците си. Влажна вълна, металически аромат на дезодорант, застояла бира от англичанина, който се бе опитал да удави в алкохол страха си от летене.

Чу хленченето на разглезено дете, мярна двадесетинагодишен войник, явно тръгнал за полет до Германия, откъдето щеше да потегли към Ирак. От невидим диск гърмяха барабани и китари. Мидълтън позна Спрингстийн и си помисли, че обогатяването на познанията му за класическия рок е единственото, с изключение на Шарлот, което дължи на бившата си съпруга.

Нощта изпълваше прозорците на терминала. Реклами украсяваха стените. Музикантът у Мидълтън откри в движенията на тълпата мелодия, синхронизирана с ритмичните му стъпки към автобуса за основния терминал. Оттам щеше да прибере колата си от дългосрочния паркинг, да подкара бързо към „Шотландия“ — и през цялото време щеше да опитва да се свърже по мобифона. Видя всичко това с идеална яснота.

Над главите на двойката от първа класа забеляза ченгето, което бързаше към него. Видя синята униформа, черния автоматичен пистолет в презраменния кобур, втория пистолет, закачен на кожения му колан заедно с белезниците и пълнителите, видя и празното място за радиостанцията.

Намираха се на десет крачки един от друг, когато Мидълтън го позна — беше убиецът, когото бе видял на снимките в Полша.