Джефри Дивър - Ръкописът на Шопен

Фалшивото ченге разкопча кобура.

Мидълтън бутна жената от първа класа в него.

Крехката кутия се изплъзна от ръцете й, полетя към ченгето и то я блъсна настрани. Кутията се отвори и върху тълпата заваляха лъскави бижута.

Жената протегна ръце към ченгето и завика:

— Мои са! Мои!

Изтощеният й съпруг се отпусна на един празен стол. Фалшивото ченге насочи пистолета към лицето на Мидълтън. Жената продължаваше да размахва ръце.

Изстрелът отекна из терминала. Близо до врата номер 67, на петнадесетина метра вляво от Мидълтън, М. Т. Коноли, агент от ФБР, тъкмо щракваше белезници около собствената си китка. Другата гривна вече бе около китката на Дан Корман, който носеше втори чифт белезници, закопчали ръцете му пред него. Късо подстриганата медноруса коса на Коноли стигаше до рамото на едрия Корман — той бе арестуван в Чикаго, където се бе опитал да се скрие от правосъдието, и оттам бе екстрадиран във Вашингтон. Чикагските полицаи тъкмо го бяха предали на агентката от ФБР.

На Коноли всъщност не й се налагаше да слага два чифта белезници на Корман. Да, той беше беглец от правосъдието, но бе присвоил пари като адвокат. Не беше от тъпаците, които биха си лежали допълнителната присъда, като нападнат ченге. Тя закопча лявата си ръка за неговата дясна, защото нямаше желание да си говори с този тип. По-лесно бе просто да го дръпне, когато иска да го подкара нанякъде.

Докато полицаите от Ветровития град 3 3 Прякорът на Чикаго. — Б.пр. водеха Корман от самолета към Коноли и униформеното щатско ченге от Вирджиния, което трябваше да придружи Коноли по време на прехвърлянето към федералния затвор, той обясняваше, че бил невинен. А след това…

Е, след това… Щатското ченге имаше широката усмивка на дяволит калпазанин. Изглеждаше чудесно отклонение от празнотата в гърдите на Коноли. Очите му проблясваха весело, докато чакаха самолета от Чикаго, и й показваха, че и той мисли като нея. Представи й се като Джордж, а Коноли знаеше, че няма да са заедно достатъчно дълго, за да запомни фамилията му.

— Слушай — каза Корман, когато тя му закопча белезниците. — Задавали ли сте си въпроса защо бих се проявил като такъв глупак, че да открадна парите?

Коноли щракна гривната около китката си и отговори:

— Въобще не ми пука защо.

После чу зад гърба си изтрещяване на пистолет. Тълпата за миг се смълча. Полицай Джордж вече гледаше натам. Хората се разпищяха. Коноли се извъртя, стиснала в дясната си ръка четиридесеткалибровия глок.

Видя как пътниците се разбягват като обезумели. Видя как униформеният Джордж вади пистолета си.

И как един пълен чернокос мъж се нахвърля върху ченге.

Изстрелът почти оглуши Мидълтън. Блясъкът от дулото го заслепи. Но куршумът отлетя настрани и в същия миг Мидълтън се метна върху нападателя си и смахнатата жена от първа класа и заедно се проснаха на пода. Оръжието изхвърча от ръката на убиеца. Ордите пътници се паникьосаха, ужасени от терористичните атаки, които бяха кошмарът на двадесет и първи век.

Зрението на Мидълтън се върна. „Но защо не мога да чувам? — запита се той. — Защо няма шум?“

Устреми се към деветмилиметровата берета, която се плъзгаше безмълвно по обсипания с бижута под.

Фалшивото ченге халоса жената от първа класа по врата и скочи на крака. Протегна ръка към презраменния кобур.

Мидълтън — чуваше само биенето на собственото си сърце — грабна беретата и стреля по убиеца. Всъщност стреляха едновременно.

Разтрепераната ръка на Мидълтън запрати куршума настрани.

Куршумът на фалшивото ченге също не уцели, защото черните му обувки се хлъзнаха върху посипалите се по пода перли и той залитна и падна назад.

Вляво от Мидълтън щатският полицай Джордж видя, че униформено ченге си има сериозни неприятности. Видя го как пада. Паникьосани цивилни тичаха между Джордж и престрелката. Джордж взе мишената на прицел и стреля два пъти.

Пропусна!

Мидълтън видя как близкият стол от черна пластмаса стана на парчета.

Незабавно осъзна защо и се завъртя. Очите му се спряха на мъж, облечен в същата синя униформа като врага му. Мидълтън изстреля по него четири куршума.

Коноли чу изтрещяването на оръжието.

Корман изпищя и агентката видя полицай Джордж паднал по гръб. В яката на униформената му риза над бронираната жилетка имаше дупка, от която бликаше червена струя. Очите му бяха приковани в тавана.

Коноли се метна към падналия полицай, но Корман дръпна окованата й лява ръка и тя залитна към него.