Робърт Лъдлъм - Господството на Борн

Борн вдигна ръце и мъжът с разкървавената буза изтръгна оръжието от ръката му, а после го удари по лицето.

— Basta! 2 2 Достатъчно (исп.). — Бел.прев. — изкомандва мъжът зад него. — El по quiere ser lastimado. 3 3 Него наранявайте (исп.). — Бел.прев.

Борн смяташе, че може да справи и с тримата, но остана неподвижен. Тези хора нямаха намерение да го убиват. Мъжът горе можеше да разбие вратата на стаята му и да го застреля, но не го беше направил, а само беше подпалил етажа. Целта на огъня и на изстрелите в коридора беше да го принудят да скочи навън. Не бяха очаквали, че ще нападне стрелеца в хотела.

Борн имаше сериозни подозрения кой ги изпраща, затова се остави да му вържат ръцете зад гърба и да нахлузят конопен чувал на главата му. Блъснаха го в задушна, тясна кола, която миришеше натрапчиво на бензин, пот и масло, и се понесоха към джунглата. Стори му се, че това е някаква раздрънкана военна таратайка. Опита се да запомни колко пъти направиха завои, като ги броеше наум, за да добие представа за разстоянието. Същевременно започна да трие връвта около китките си в острия метален ръб зад гърба си.

След около двадесет минути колата спря. Известно време нищо не се случваше освен размяната на няколко гневни реплики на неразбираем за него испански. Опита се да долови думите, но дебелото платно на чувала и акустиката във вътрешността на автомобила заглушаваха гласовете. Отново го извлякоха в прохладната сянка на някакви дървета. Наоколо жужаха мухи и комари. Едно падащо листо се плъзна по опакото на ръката му, докато го влачеха напред, а после усети острата воня на казармена тоалетна, последвана от мириса на смазка за оръжие, барут и вкиснала пот. Блъснаха го върху нещо, което му заприлича на сгъваемо походно столче, и го оставиха там половин час. Борн слушаше внимателно какво става наоколо. Долавяше някакво движение, но никой не продумваше — признак за желязна дисциплина.

Внезапно свалиха чувала от главата му. Той примигна в горския полумрак и се огледа. Намираше се в някакъв временен лагер. Забеляза тринадесет мъже в полезрението си, а сигурно имаше и още.

Към него се приближи мъж, охраняван от двама войници, въоръжени с полуавтоматични пушки, пистолети и патрондаши. От подробните описания на Мойра Борн го разпозна като Роберто Корелос. Мъжът притежаваше някаква груба красота, а магическото излъчване на черните му изгарящи очи и силното му мъжкарско присъствие нямаше начин да не импонират на неговите подчинени.

— И така… — Корелос извади пура от джобчето на красиво избродираната си мексиканска риза, отхапа крайчеца й и я запали с тежка метална запалка „Зипо“. — Ето ни и нас двамата — ловецът и жертвата му. — Той издуха облак ароматен дим. — Само че кой от нас е ловецът и кой е жертвата, питам се аз.

Борн го огледа внимателно.

— Странно. Изобщо не ми приличаш на затворник.

По лицето на Корелос се изписа усмивка и той махна с ръка.

— Само защото приятелите ми от ФАРК 4 4 Fuerzas Armadas Revolucionarias de Colombia — Революционни въоръжени сили на Колумбия. — Бел.прев. бяха така добри да ме измъкнат от „Ла Модело“.

— Интересно — каза Борн, — стоя пред един от най-могъщите наркотрафиканти в Латинска Америка.

— В света — поправи го Корелос с вдигната пура.

— Но той е едновременно ляв революционер и десен капиталист. Нещо не разбирам.

— Какво има за разбиране? — сви рамене Корелос. — ФАРК мрази правителството. Аз също. Имаме споразумение. От време на време си правим взаимни услуги, от което онези задници в правителството само страдат. Иначе стоим настрана едни от други. — Той издуха нов облак дим. — Става дума за бизнес. Няма нищо общо с идеологията. Аз правя пари. Не ми пука за ничии идеи. Но да караме по същество. — Корелос се наведе, подпрян с ръце на коленете си, и лицето му се озова точно срещу това на Борн. — Кой ви изпрати да ме убиете, сеньор? Някой от враговете ми, нали?

Този мъж представляваше заплаха за Мойра и приятелката й Беренгария. На Пукет Мойра го беше помолила да открие Корелос и да го премахне. Мойра никога не го бе молила за нищо досега, така че очевидно беше важно, въпрос на живот и смърт.

— Откъде разбра, че идвам да те очистя? — попита Борн.

— Това тук е Колумбия, мой човек. Нищо не може да остане скрито от мен.

Имаше и друга причина, поради която не се беше поколебал. Драматичната му среща с Леонид Аркадин го беше накарала да осъзнае нещо за себе си — че трудно понася онези мрачни, самотни моменти на бездействие между две мисии, когато светът сякаш спира на едно място, а той наблюдава отстрани сватби, дипломирания и погребения и не изпитва нищо. А също и че се чувства най-жив, когато най-после се впусне в акция, а тялото и мозъкът му са напрегнати до краен предел, на ръба между живота и смъртта.